Вторият гроб отляво
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вторият гроб отляво». Краткое содержание книги:
Надпис на тениска, често носена от Шарлот Джийн Дейвидсън, жътвар на души, уникум по рода си
Не, Нийл се страхуваше. Изглежда бе искрено загрижен за Рейес. Този извод ме изненада. Нийл ежедневно работеше със стотици затворници. Умората от състраданието със сигурност играеше голяма роля в професията му. Човек би си помислил, че само стресът стигаше, за да отдалечи всякакви чувства на загриженост. Но аз я усещах. Чувствах връзката между него и Рейес. Може би се беше привързал към него след дългия престой на Рейес в затвора, като през цялото време бе съзнавал, че той е нещо повече, не изцяло човешко същество. Във всеки случай бях готова да го целуна по устата на мига, стига да не се беше държал така гадно с мен в гимназията. Облекчението, че Нийл е на моя страна в тази история, на страната на Рейес, понамали напрежението в стомаха ми, макар и само за малко.
— Откъде знаеш, че е ранен? — попита той и аз буквално долових как емоциите в него преливаха. Загриженост. Съчувствие. Страх. Те се излъчваха към мен и се завихряха като задушаващ дим.
Примигнах и се концентрирах.
— Ще ти кажа нещо — заговорих, като се надявах, че избликът на откровение няма да ме приземи върху някой кактус. Щеше да е доста болезнено. — Но нали знаеш, че за тази история трябва да си широкомислещ и да не си поставяш ограничения?
Той се поколеба, зачуден накъде бия, после кимна предпазливо.
Наведох се напред и заговорих тихо с надеждата, че това ще намали шока.
— Рейес е свръхестествено същество. — Нийл не показа никаква реакция, дори не мигна, така че аз продължих. Най-вече защото ужасно много се нуждаех от помощта му. И отчасти защото бях любопитна докъде мога да стигна. Докъде бе готов да стигне той, за да научи истината. — Искам да кажа, че и аз имам някои способности, но не съм като него.
След продължителен размисъл, той покри лицето си с длани и ме погледна през разперените си пръсти.
— Аз откачам — заяви той. После преосмисли глаголното време и добави: — Не. Вземам си думите обратно. Откачил съм вече. Стана каквото стана. Сега за мен няма надежда.
Той натисна копчето на интеркома.
— Да, господине? — чу се мигновен отговор. Биваше си я.
— Луан, трябва незабавно да уредиш освидетелстването ми. С вчерашна дата, ако е възможно.
— Разбира се, господине. Имате ли някакви предпочитания?
— Не — каза той и поклати глава. — Всичко ще свърши работа. Ти прецени.
— Ще се заема с това веднага, господине.
— Много е добра — каза той, щом Луан прекъсна връзката.
— Изглежда е така. А по каква причина искаш да те освидетелстват?
Той ми се намръщи, като че ли аз бях виновна за психическия му срив.
— Колкото и да е болезнено за мен да го призная, аз ти вярвам.
Опитвах се да прикрия усмивката на облекчение.
— Не, наистина ти вярвам. Като че ли си ми казала, че си спукала гума или че навън е облачно. Нищо необичайно. Нищо притеснително.
Боже, наистина се беше променил след гимназията. Нямах предвид само биреното коремче и оплешивяването.
— И това е лошо?
— Разбира се, че е лошо. Аз работя в затвор, за бога. Не се случват такива неща в ежедневието ми. Въпреки това всяка клетка от тялото ми приема факта, че Рейес е свръхестествено същество. По-скоро бих се усъмнил в прогнозата за времето, отколкото в това.
— Всички се съмняват в прогнозата за времето, а и сега се намираш в моето ежедневие — казах с усмивка. — Моят свят е страхотен. Но имах причина да ти кажа това.
Той ме погледна отново и вдигна вежди въпросително.
— Имам нужда от помощта ти. Трябва да разбера кой е посещавал Рейес в затвора.
— И защо ти е нужна тази информация?
— Защото трябва да намеря тялото му.
— Мъртъв ли е? — извика разтревожено Нийл. Той скочи и се приближи към мен.
— Не, Нийл, успокой се. — Вдигнах ръце в знак, че се предавам. — Не е мъртъв. Или по-скоро мисля, че не е. Но скоро ще бъде. Трябва да открия тялото му. Както казах, той е ранен. Сериозно.
— И мислиш, че някой го е приютил? Някой, който го е посещавал?
— Точно така.
Той се обърна и натисна отново копчето на интеркома.
— Луан, можеш ли да ми намериш имената на всички, които са посещавали Рейес Фароу през последната година? Искам да знам също и имената на хората, които той е посочил в списъка на посетителите, кои са били одобрени от властите и кои не.