Миг преди винаги
- Автор: Редмерски Джесика
- Серия: Миг преди никога #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542816546
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Миг преди винаги». Краткое содержание книги:
Сега в очакваното с нетърпение продължение на „Миг преди никога“ Камрин и Андрю посрещат заедно всяка възможност, която животът им предлага, следвайки взаимната си любов към музиката. Но когато буреносните облаци на трагедията надвисват над тях, връзката им е подложена на най-голямото от всички изпитания. Докато Камрин се опитва всячески да притъпи болката от станалото, Андрю взема дръзко решение: за да си възвърнат познатия ритъм на предишния си живот, двамата поемат отново на пътешествие около страната. Заедно те ще преоткрият вълнението, страстта и копнежа и ще срещнат по-големи предизвикателства, отколкото някога са можели да си представят.
– Сега можем да се върнем обратно, все още има време – подкача ме той. – След като ни отделят от колата, това може да бъде последният път, в който се виждаме.
Стиска ръката ми и ме придърпва закачливо към себе си.
– Мисля, че ще се справим – казвам аз, а в това време и последният от тях се изсипва от джипа.
Срещаме се отзад зад колите.
Тейт отваря задната врата на джипа и изважда огромна хладилна чанта, която оставя на пясъка.
– Имаме много бира – казва той, вдига капака и бърка вътре.
Подхвърля бутилка “Корона” на Андрю. Знам, че това не е най-любимата му марка, но няма да откаже да изпие една.
Брай и годеникът ѝ, дори не мога да си спомня името му, застават заедно до мен, а Тейт отваря нова бира и ми я подава.
Поемам я.
– Благодаря.
Андрю отваря капачката на своята с отварачката, която е закачена на ключодържателя му.
– Ако имате някакви одеяла, на които да легнете, можете да донесете едно – казва Тейт.
Неговата приятелка се присъединява към него и ми се усмихва, когато застава между нас, облечена в оскъдни бели бикини.
– А в тази кукла тук имам страхотна уредба – добавя той и потупва задния капак на джипа си, – така че съм осигурил и музиката.
Андрю отваря капака на багажника и изважда одеялото, което винаги държи там – същото, което използвахме в нощта, когато се опитахме да спим на полето миналия юли. Само че сега благодарение на мен то е изпрано и не вони на бензин и масло.
– Къде са ми шортите? – питам аз и ровя из задната седалка.
– Тук са – обажда се Андрю откъм багажника.
Когато се подавам навън от колата, той ми ги подхвърля и аз ги улавям във въздуха.
– Нямам намерение да плувам в тази бездна нощем – казвам аз и ги намъквам върху червените си бикини.
Брай ме е чула и казва:
– Радвам се, че няма да съм единствената!
Аз ѝ се усмихвам през покрива на шевролета и Затварям вратата.
– Била ли си тук и преди с тях?
Тейт и другите вървят към плажа, натоварени с хладилна чанта, плажни сакове и разни други неща. Оставят вратите на джипа отворени и от високоговорителите му дъни рок музика.
– Снощи бяхме тук – казва Брай, – ама Елиас се напи твърде рано и си издрайфа червата, затова трябваше да ни върне с колата обратно в хотела доста рано.
Да, Елиас, така се казваше годеникът ѝ. Той клати глава и я поглежда саркастично, сякаш казва “да бе, благодаря ти, че го плещиш наляво и надясно”.
Андрю и аз вървим заедно с Брай и Елиас, хванати ръка за ръка, към всички останали, които вече установяват лагера не много далеч, по-близо до водата. Когато пристигаме и постиламе одеялото си на пясъка, Тейт запалва клечка кибрит и я хвърля върху купчината дърва. Пламъкът запалва течността за запалки, която преди това е наръсил по купчината. Над купа се извива висок огнен стълб и осветява мрака около нас с игрив оранжев блясък. От идващата насреща ми горещина веднага започва да ми става топло, затова издърпвам одеялото малко по-далеч от лагерния огън, преди Андрю и аз да седнем на него. Брай и Елиас последват примера ни с двете си огромни плажни кърпи. Тейт, брат му и другите три момичета са се настанили върху голяма покривка за легло. Забивам дъното на бутилката си в пясъка до мен така, че да стои изправена.
Тейт ми напомня за онези много руси, загорели от слънцето калифорнийски сърфисти. Подобно на всички момчета тук. Включително и Андрю, Тейт седи с прибрани към гърдите колене и подпрени върху тях ръце. С крайчеца на окото си забелязвам за миг нещо, което моментално ме кара да премина на териториален режим. Блондинката, която седи до брата на Тейт и която се съмнявам да е негова приятелка, защото не се държат така, сякаш са заедно, наблюдава с жадни очи Андрю. Нямам предвид само невинен поглед от сорта “гледам, но не пипам”. Не, това момиче ще се опита да спи с него в мига, в който се отдалеча.
Когато забелязва, че я наблюдавам, поглежда встрани и започва да разговаря с другото момиче до нея.
Няма защо да се безпокоя, що се отнася до Андрю, но ако тя се отнесе с неуважение към мен, след като знае, че е мой годеник, няма да се замисля много и ще ѝ наритам задника.
Питам се дали Андрю е забелязал.
Надявам се, че Камрин не е забелязала погледите, които онова маце току-що ми хвърли. Само пет секунди насаме с тази някъде тук наоколо и тя ще се опита да ме накара да я чукам. Няма начин да го направя, но това парти край огъня просто започва да става малко по-интересно. Залагам левия си ташак, че вече е спала с Тейт и с брат му. Вероятно не с Елиас… той ми изглежда местен тип, но като нищо би изчукала и него, ако той поиска.