Миг преди винаги
- Автор: Редмерски Джесика
- Серия: Миг преди никога #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542816546
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Миг преди винаги». Краткое содержание книги:
Сега в очакваното с нетърпение продължение на „Миг преди никога“ Камрин и Андрю посрещат заедно всяка възможност, която животът им предлага, следвайки взаимната си любов към музиката. Но когато буреносните облаци на трагедията надвисват над тях, връзката им е подложена на най-голямото от всички изпитания. Докато Камрин се опитва всячески да притъпи болката от станалото, Андрю взема дръзко решение: за да си възвърнат познатия ритъм на предишния си живот, двамата поемат отново на пътешествие около страната. Заедно те ще преоткрият вълнението, страстта и копнежа и ще срещнат по-големи предизвикателства, отколкото някога са можели да си представят.
Мамка му, пак ме гледа.
Поглеждам към Камрин, за да не срещна погледа на мацето, и, разбира се, Камрин многозначително се усмихва. Ами да, определено е забелязала.
Протягам се, придърпвам Камрин към себе си и я настанявам да седне между краката ми.
– Не се безпокой, бейби – шепна в ухото ѝ и целувам врата ѝ така, че момичето да види.
– Не се безпокоя – казва Камрин и се обляга на гърдите ми.
Със сигурност не се безпокои за мен, но усещам как заплахата за нещо, което е в нейната територия, я кара да е напрегната. По дяволите, мисълта, че може да се нахвърли на онова момиче заради мен… Е, не трябваше да мисля за това. По дяволите. Твърде късно е.
– Страхотни татуировки – казва Тейт и сочи към нас.
Сега всички погледи са насочени към нас. Камрин се надига от гърдите ми, за да им даде възможност да ги видят по-добре.
– Да, без съмнение – казва Брай впечатлена. Пропълзява по пясъка по-близо до нас. – Заинтригуваха ме.
Русокосото момиче, което ме гледаше преди малко, поглежда с ехидна усмивка Камрин, обаче тя не я забелязва, защото е твърде заета да показва татуировката на Брай. Възползвам се от възможността и казвам:
– Обърни се насам, момиче, и им покажи как си пасват.
Слагам Камрин в скута си и лягам по гръб на пясъка, а после я карам да легне върху мен.
Групата ни наблюдава отблизо. Лицето на русото момиче леко се намръщва, когато я поглеждам право в очите и същевременно притискам тялото си в това на Камрин. Нагласяваме татуировките си така, че да се получи цялостна картина на Орфей и Евридика. Моята Евридика е с дълга, прозрачна бяла рокля, плътно прилепнала към тялото ѝ от вятъра, като някои части се развяват зад нея, докато тя протяга ръце към Орфей, изрисуван върху ребрата на Камрин. Брай разглежда отблизо всеки детайл, а черните ѝ очи са широко отворени и пълни с възторг. Поглежда обратно към Елиас. Сега той изглежда изнервен и май се страхува, че още утре Брай ще го замъкне до най-близкия салон за татуировки.
– Това. Е. Страхотно – казва Брай. – Кои са те?
– Орфей и Евридика – отговарям аз. – От гръцката легенда.
– Един трагичен разказ за истинска любов – добавя Камрин.
Притискам я по-плътно до себе си.
– Ама при вас не се забелязва нищо трагично – обажда се Тейт.
Притискам Камрин още по-силно. И двамата споделяме наши си мисли, които е по-добре да запазим за себе си. Целувам я отгоре по косата.
Брай се отдръпва, но продължава да стои с колене, забити в пясъка.
– Мисля, че е красиво. И предполагам, че така и би трябвало да бъде, след като знам, че е било и ужасно болезнено.
– Да, определено болеше – казва Камрин. – Обаче всеки час болка си струваше.
По някое време по-късно Камрин и аз сме изпили най-малко по три бири, но само на нея ѝ личи. Леко е подпийнала, но достатъчно, за да стане по-приказлива.
– Знам! – казва тя на чернокосата Брай. – Гледах ги на концерт с моята най-добра приятелка, Нат. Изумителни са! Не са много бандите, които на живо звучат почти така, както на албума си.
– Да, точно така – казва Брай и допива бирата си. – От Северна Каролина ли каза, че си?
Камрин се надига от гърдите ми и сяда на пясъка с кръстосани крака.
– Ами, да, но Андрю и аз всъщност сега не живеем там.
– А къде живеете? – пита Тейт. Дръпва жадно от цигарата си и задържа дима, докато продължава да говори. – Тексас ли?
Всички се обръщат към мен, когато отговарям:
– Не, ние… пътуваме.
– Пътувате? – пита Брай. – Как, пътувате насам-натам с кемпер или нещо подобно?
– Не точно – отвръща Камрин. – Имаме само колата.
Русокосото момиче, което ме наблюдава през цялата вечер, казва:
– Защо пътувате?
Веднага забелязвам погледа, с който се опитва на всяка цена да привлече вниманието ми, но се правя, че не го виждам, и отговарям, като се обръщам към Брай, която седи редом с нас:
– Изпълняваме музика заедно.
– Какво, нещо като банда ли? – пита русото момиче.
Този път гледам право в нея.
– Нещо подобно – отговарям аз, но не продължавам и отново насочвам вниманието си към Брай.
– Каква музика изпълнявате? – пита братът на Тейт, Калеб.
Откакто сме тук, виждам, че има добър напредък с другото момиче. Вероятно не са заедно, но със сигурност ще го изчукат тази нощ.
– Класически рок, блусове, фолк рок, такива неща – отговарям аз и отпивам от бирата си.
– Трябва да ни посвирите! – казва развълнувана Брай.
Тя очевидно също е леко фиркана като Камрин и изглежда, че двете се погаждат.