Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Джени вдигна косата си на висок кок и нахлупи една стара филцова шапка, която намери окачена на една кука в кухнята. Погледна я за момент, като се зачуди дали не е била на Матилда, но реши, че сигурно е на Брет и дръпна периферията надолу. Ако му е трябвала, сигурно е щял да си я прибере.
Времето навън беше приятно. Слънцето не се бе показало напълно, небето имаше яркосин цвят. По двора, въпреки ранния час, вече кипеше живот. Кучетата лаеха, а работниците и конете се подготвяха за ежедневната си работа. Също като във Валуна и тук се долавяше вълнение от предстоящото стригане на овцете. Ден, който щеше да ги приближи към продажбата на вълната и плащането на надниците.
Джени пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на свежия въздух, напоен с миризмата на акации. Смеещите се папагали висяха с главите надолу и миеха перата си с капките роса. Тези хитри разбойници! Импровизираният им душ не беше лоша идея. Джени нави ръкавите на прибраната в джинсите риза и се запъти към готварницата. Неколцина мъже вдигнаха шапките си за поздрав и забързаха нанякъде. Тя отвърна на поздравите им. Силно се надяваше, че усмивката й излъчва доверие.
Като се приближи към стригачницата, тя забеляза, че голият до кръста мъж, който се бръснеше до водната помпа, беше Брет. Джени забави крачките си. Май беше по-добре да не се виждат преди закуска, защото макар и да бяха стигнали до единно становище, вчерашният епизод в двора все още не излизаше от главата й и тя не бе сигурна, че Брет е настроен доброжелателно към нея.
Тъкмо се канеше да го заобиколи, когато погледите им се срещнаха в огледалото, подпряно на дръжката на помпата. Хваната натясно, Джени нямаше друг избор, освен да го поздрави. Този път за нищо на света нямаше да му позволи да я разстрои.
— Здравейте, господин Уилсън. Какво хубаво утро — бодро поздрави тя.
— Добро утро — отвърна Брет, нахлузи припряно ризата си и бързо започна да закопчава копчетата.
— Не си правете труда да се обличате заради мен — любезно каза Джени. Притеснението му й достави удоволствие, а и гледката не беше никак лоша.
Пръстите му застинаха, а погледът му не се откъсваше от лицето й, докато сваляше бавно ризата си. После продължи да се бръсне. Всяко движение на бръснача беше добре премерено.
— Днес съм решила да пояздя — съобщи Джени, като отклони вниманието си от почернелия му гръб и се върна към първоначалните си планове. — Има ли кон, който бих могла да взема за езда след закуска?
Брет внимателно плъзна бръснача от всички страни на трапчинката на средата на брадичката си, преди да й отговори.
— Тези коне не са обучени за разходки, госпожо Сандърс. Повечето от тях не са обяздени. — Той млъкна и се съсредоточи върху бръсненето.
Когато го погледна в огледалото, Джени забеляза закачливите искрици в очите му. Видя също и извитите ъгълчета на устните му, докато изплаква бръснача във водата. Този човек й се присмиваше. Тя пое дълбоко дъх и запази спокойствие. Този път нямаше да я подведе.
Бръсначът беше чист и проблясваше на слънцето. Брет я погледна замислено и каза:
— Сигурен съм, че ще можем да ви намерим някой подходящ кон. Във фермата има няколко кротки кобили, които сигурно ще свършат работа. Ще кажа на някое от момчетата да ви придружи.
Думите му разсмяха Джени.
— Няма нужда, господин Уилсън. Сигурна съм, че няма да се загубя.
Брет попи остатъците от крема за бръснене по лицето си с парче хавлиена кърпа и я погледна със сивите си очи.
— Не можете да яздите сама, госпожо Сандърс. Не е безопасно.
Джени вдигна брадичка и го погледна замислено.
— В такъв случай по-добре вие да дойдете с мен, господин Уилсън — каза тя с нетърпящ възражение тон. — Не се съмнявам, че ще мога да се възползвам от мъдростта ви, а и ми изглеждате достатъчно силен, за да ме защитите от всички опасности, на които бих могла да се натъкна.
— В случай че не сте забелязали още, госпожо Сандърс, в момента сме в разгара на стригането. Нямам свободно време — подметна Брет с ръце на бедрата си. Под едното му ухо имаше пяна от крема за бръснене.
— Колко е хубаво да си незаменим — промърмори Джени, като хвърляше поглед към закачливите искрици в очите му, които й действаха заразително. — Както и да е, събота е и се работи само до обяд. Уверена съм, че ще намерите начин да възложите отговорностите си на някого за известно време.
Брет полагаше усилия да не се разсмее.