Стоунър

Ръдърфорд кимна.

— Господин… Стоунър?

— Скъсан — отвърна той. — Очевиден провал.

— О, я стига, Бил — извика Ломакс. — Прекалено строг си към момчето, не мислиш ли?

— Не — отговори безизразно Стоунър с очи, вперени право напред. — Знаеш, че не съм, Холи.

— Какво имаш предвид? — попита Ломакс така, сякаш се надяваше, като повиши тон, да вкара в гласа си някакви чувства. — Какво точно имаш предвид?

— Стига, Холи — отговори уморено Стоунър. — Човекът не е подготвен. Изобщо не може да има съмнение. Въпросите, които му задавах, са за студенти от началните курсове, а той не успя да отговори задоволително и на един-единствен от тях. Освен това е ленив и непочтен. Миналия семестър на моя семинар…

— На твоя семинар! — прихна Ломакс. — Е, чух за него. Пък и има още нещо. Въпросът е как се е представил днес. И е ясно — той присви очи, — ясно е, че се представи доста добре, докато ти не започна да го притискаш.

— Задавах му въпроси — каза Стоунър. — Най-простите, за които се сетих. Бях готов да му дам шанс. — Той замълча, сетне добави предпазливо: — Ти си негов научен ръководител, естествено е двамата да сте обсъдили темата на дисертацията. Затова, докато ти му задаваше въпроси по темата, той се справяше много добре. Но когато излязохме извън рамките на темата…

— Какво намекваш? — извика Ломакс. — Нима намекваш, че аз… че е имало…

— Не намеквам нищо, казвам само, че по мое мнение кандидатът не се е справил както подобава. Не мога да се съглася, че е взел изпита.

— Виж какво — рече Ломакс. Гласът му бе по-спокоен и той се опита да се усмихне. — Разбирам защо съм с по-добро мнение за работата му от теб. Той е присъствал на много от занятията ми и… както и да е. Дайте да направим компромис. Въпреки че според мен е много сурово, нека приемем, че е издържал изпита със забележка. Това означава, че може да се подготви в рамките на един-два семестъра и когато…

— Добре — намеси се с облекчение Холанд, — това е по-приемливо, отколкото да впишем, че е издържал изпита. Не познавам човека, но очевидно не е готов да…

— Чудесно — озари го с усмивка Ломакс. — Значи се разбрахме. Ще…

— Не — прекъсна го Стоунър. — Длъжен съм да гласувам за това да го скъсаме.

— По дяволите! — кресна Ломакс. — Даваш ли си сметка какво правиш, Стоунър? Даваш ли си сметка какво причиняваш на момчето?

— Да — отвърна той тихо, — и ми е мъчно за него. Предотвратявам това да получи докторска степен, предотвратявам и това да преподава в колеж или университет. Което и целя. Истинско бедствие ще бъде той да стане преподавател.

Ломакс седеше, без да помръдва.

— Това ли е окончателното ти решение? — попита ледено.

— Да — потвърди Стоунър.

Ломакс кимна.

— Е, все пак ще те предупредя, Стоунър, че нямам намерение да оставя нещата току-така. — Ти… ти отправи днес с недомлъвки някои обвинения… прояви предразсъдъци, които… които…