Стоунър

— А когато студентът ти е обяснил, че трябва задължително да се включи, си го приел без особено желание, като си казал, че това всъщност ще провали семинара. Така ли е?

— Не точно — отговори Стоунър. — Доколкото си спомням, казах, че още един човек в групата…

Ломакс махна с ръка.

— Не е толкова важно. Просто се опитвам да уточня обстоятелствата. И така, при този първи разговор подложи ли на съмнение подготвеността му да участва в семинара?

Гордън Финч каза уморено:

— Какво ще ни даде всичко това, Холи? Каква полза от…

— Много те моля — прекъсна го Ломакс. — Казах вече, че имам да отправям обвинения. Трябва да ме оставиш да ги изложа. И така. Не подложи ли на съмнение подготвеността му?

Стоунър каза спокойно:

— Да, зададох му няколко въпроса, за да видя дали е в състояние да работи.

— И удовлетворен ли остана?

— Май не бях съвсем сигурен — призна си Стоунър. — Трудно ми е да си спомня.

Ломакс се извърна към Финч.

— И така, установихме, първо, че като преподавател Стоунър не е имал желание да допусне Уокър в семинара си, второ, че нежеланието му е било много силно и той е заплашил Уокър, че ако го приеме, семинарът ще се провали, трето, в най-добрия случай се е съмнявал, че Уокър е подготвен за работата, и, четвърто, въпреки съмненията и силното си негодувание го е допуснал в групата.

Финч поклати безнадеждно глава.

— Всичко това е безсмислено, Холи.

— Чакай — рече той. Погледна набързо бележките си, после извърна пронизващи очи към Финч. — Имам да отбелязвам и други неща. Мога да ги изложа с „кръстосан разпит“ — натърти иронично Ломакс, — но не съм адвокат. Ала ви уверявам, че ако се наложи, съм готов да внеса уточнения. — Известно време мълча, сякаш събираше сили. — Готов съм да докажа, че, първо, Стоунър е допуснал господин Уокър до семинара си, въпреки че е имал стаени предразсъдъци към него, готов съм да докажа, че тези предразсъдъци са били изострени поради факта, че по време на семинара на повърхността е избил този конфликт на характерите и чувствата, разпален с помощта на самия господин Стоунър, който е позволил и в някакъв момент дори е насърчил другите участници в семинара да се присмиват и да се подиграват на господин Уокър. Готов съм да докажа, че неведнъж и два пъти тези предразсъдъци са се проявявали в изявления на Стоунър като преподавател пред студенти и други, че той е обвинил господин Уокър в „нападки“ към човек от групата, че е признал гнева си от тези така наречени „нападки“ и не само това, но си е и позволил да злослови, че господин Уокър „се е държал безразсъдно“. Готов съм, освен това да докажа, че без да е предизвикван, само заради предразсъдъците си, Стоунър е обвинил господин Уокър в леност, невежество и непочтеност. И накрая, че в групата е имало тринайсет души, а господин Уокър е бил единственият — единственият, — когото Стоунър е заподозрял и от когото е поискал да му представи в писмен вид доклада си за семинара. А сега призовавам господин Стоунър да отхвърли тези обвинения по безспорен начин.