Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
— Пресметни сам, Дез — изсумтя Бил. — Помисли си каква компютърна мощност ще ни е необходима, за да запишем аналоговия сигнал в паметта, да го ускорим трилион пъти и да се заемем с анализа на резултата?
Настъпи мълчание. Резултатът естествено бе далеч над пределите дори на такъв компютърен гигант като Джеръм.
— Дез, трябват ни още мощности — каза Бил. — Не вярвах, че някога ще го кажа, но ще поискам от Пентагона да разреши на Джеръм да осигури достъп до още процесори.
— Ще говоря с президента — обеща Дез Йейтс. — С изключение на подготовката да изпържим облака с ядрени ракети твоята работа е единствената ни надежда, колкото и да е малка. Започнахме да предаваме съобщения към облака в опит да установим контакт, но ще е по-добре, ако го правим с музика — с неговата собствена музика. Сигурен съм, че ще мога да ти осигуря още процесори.
В централата на „Ню Йорк Таймс“ цареше организиран хаос. Над двеста журналисти, репортери, редактори и оператори се бореха с лавината информация, която постъпваше от цял свят. Научният кореспондент Рандал Тейт нямаше и миг отдих — стараеше се да следи всичко, което пристигаше както от официални, така и от неофициални източници. По-късно същия ден трябваше да участва в един телевизионен дебат и се опитваше да си осигури най-нова информация.
ОБЛАКЪТ Е САМО НА ДВАЙСЕТ И ШЕСТ ДНИ ОТ НАС — гласеше заглавната страница на сайта на „Ню Йорк Таймс“.
СТРАХОВИТА ЯДРЕНА СИЛА СЕ СЪБИРА В КОСМОСА — прокламираше „Асошиейтед Прес“.
АРМИЯТА НА УЛИЦАТА НА ПОВЕЧЕТО ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ — съобщаваше „Ройтерс“.
АДМИНИСТРАЦИЯТА НА БЕЛИЯ ДОМ ЩЕ СЕ СКРИЕ ПОД ЗЕМЯТА — твърдяха от Вашингтонското бюро.
СТОЛИЧНИЯТ ЕЛИТ СЕ ЕВАКУИРА
Не биваше да забравя и международните медии.
Докато прелистваше новините на екрана, осъзна, че са еднакви навсякъде по света. Цареше повсеместно паническо зареждане с инсталации за производство на кислород, вода, консервирана храна, гориво и други стоки от първа необходимост за оцеляване. През изминалите няколко седмици производството им бе увеличено многократно, но и това не беше достатъчно. Хората буквално се изтребваха пред магазините в опит да се докопат до търсената стока. Армията и полицията често губеха в борбата да установят ред.
Навсякъде по планетата хората се опитваха да си построят убежища — едни използваха машини, други копаеха на ръка. В много случаи изравяха в дворовете си най-обикновени землянки, уверени, че облакът ще премине бързо и опасността няма да е толкова голяма.
В някои градове управата се опитваше да въведе ред в този процес и дори да използва подземната транспортна система за създаване на достатъчно просторни убежища. Имаше дори правителства, които финансираха подобни проекти. Но неизменно не достигаха компресори, водопречистващи инсталации, гориво и дълготрайни храни. Запасите, които отделните семейства успяваха да си набавят, едва ли щяха да стигнат за повече от няколко седмици, а се очакваше бедственото положение да продължи доста време след отминаването на облака, ако действително, както предвиждаха учените, той напълно лишеше Земята от атмосфера.
Докато преглеждаше всички статии и съобщения, а също и картините, които получаваше от цял свят, Рандал Тейт за пореден път благодари на съдбата, че го бе довела в централата на „Ню Йорк Таймс“. Корпорацията се бе заела да превърне първите осем етажа на небостъргача в огромно убежище за всички свои служители и техните близки — всъщност по същия начин процедираха повечето големи компании в Манхатън. Прозорците бяха зазидани и изолирани херметически, бяха монтирана въздухопречистваща и кислородна системи, имаше генератори, запаси от гориво, храна и всичко останало, което можеше да е необходимо за продължителния период на принудително пребиваване в сградата.
Малка армия въоръжени наемници, които също бяха получили място в убежището, трябваше да се грижи за сигурността. Управата избягваше да съобщи за какъв период ще може да поддържа условията на живот в убежището, но неофициално се шушукаше, че оцелелите ще могат да останат тук цели пет години.
МОЩЕН ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗАРЯД МОЖЕ ДА ИЗПЕПЕЛИ ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА — прочете Тейт в един британски вестник.
ЗАЛЕДЯВАНЕТО ЩЕ СПРЕ ОКЕАНСКИТЕ ТЕЧЕНИЯ — съобщаваше немско популярно списание.
Новинарска агенция от Торонто обясняваше, че „атмосферата ще бъде обелена на слоеве в продължение на шест до осем седмици“.