Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
Фигурата на Джеръм отново се появи в холотеатъра.
— Какво стана, Бил? — попита женски глас от комуникатора. — Програмата ми се срина напълно, само че не зная защо.
— Аз също — отвърна Бил. — Но ще разбера и ще ти кажа.
Изключи комуникатора и се обърна към Крамър.
— И къде ще ни отведе всичко това, доктор Крамър?
Полковникът замислено разглеждаше холографското изображение. После каза:
— Джеръм, ако обичаш, осигури достъп до мрежата, която е предоставена на професор Дънкан.
Русият младеж кимна, притисна свитите си ръце пред гърдите си и колкото и да бе странно, започна да върти палците си един около друг. След няколко секунди погледна Крамър.
— Мрежата осигурена, разполагам с деветдесет и девет цяло и три процента от мощностите.
— Джеръм, кажи ни броя на индивидуалните процесори, до които имаш достъп.
— Шестстотин осемдесет и два милиона триста хиляди и двайсет и един процесора с квантов, невронен и молекулярен строеж — отвърна Джеръм. — Общата компютърна мрежова мощност, която в момента притежавам, е три цяло и седем трилиона петабита. Изведох мрежовата карта на Втори екран.
Двамата мъже извърнаха едновременно глави към големия стенен екран, на който се виждаше триизмерна карта на мрежовата матрица.
— Достатъчни ли са ви тези мощности, професоре? — попита Крамър.
Забравил яда си, Бил не можеше да скрие изумлението си.
— Това е удивително. Как, по дяволите, успя да осигури подобна мрежа толкова бързо — и чии са процесорите в нея?
— Ще ви кажа, вече няма пречки да знаете — отвърна засмяно Крамър. — Джеръм има разрешение за достъп до всички компютри, използвани във всички сфери на американските военни служби, всички правителствени учреждения и обществени организации. А това са стотици милиони процесори. Но дори сега той не показва пълния си капацитет, защото се възползва от техния свободен режим на работа. Ако бъде задействан в максимален боен режим, ще постави всички тези процесори под пълен контрол, до ниво чипове на ключове за светлина, автоматични брави, домашни уреди и превозни средства. Едно от главните му предназначения по време на война е да се добере до вражеските компютри и да ги прехвърли на наша страна. Така че това, което ще върши за вас, ще е далеч под пълните му възможности.
Бил поклати глава, едновременно изумен и отвратен. След като години наред бе протестирал срещу създаването на подобни компютърни програми, му предстоеше да използва точно такава — при това най-мощната и много по-опасна от всичко, което си бе представял.
— Очаквам с нетърпение да работя за вас — заяви Джеръм. — Аз също съм ваш почитател, професор Дънкан.
11.
— Сър, облакът се е появил отново иззад слънцето — докладва Дезмънд Йейтс. — И пак се насочва към Земята.
В командния център настъпи тишина — президентът и членовете на изпълнителния комитет преглъщаха новината.
— Значи положението става наистина сериозно — въздъхна намръщено президентът. — Трябва да очакваме, че ще се случи най-лошото.
Дез Йейтс кимна. Заедно с останалите членове на световната научна област бе наблюдавал как облакът доближава слънцето и сетне изчезва зад него. През целия този период се бе старал да поддържа постоянна връзка с лунния оптичен телескоп и обсерваторията „Карл Сейгън“, като получаваше картина не само в службата, но и на личния си компютър у дома. Подобно на мнозина други астрономи по света Йейтс следеше движението на облака ежечасно.
Бяха създадени множество различни модели на облака, за да се изследва траекторията и поведението му в близост до мощното гравитационно поле на слънцето. Всички те предвиждаха, че с наближаването му облакът ще се свие, след това ще ускори движението си и накрая ще изгори, докато е още на милиони километри от слънчевата повърхност.
Ала в тази последна фаза от движението си облакът не можеше да бъде проследен дори от намиращия се в открития космос телескоп „Азимов“ заради смущенията във всички спектри на светлинните и радиовълни, предизвикани от централното светило. На нетърпеливите наблюдатели не им оставаше друго, освен да чакат.
После, в противоречие с предсказанията дори на най-съвършените компютърни модели, облакът изникна иззад слънцето, сякаш с лекота бе заобиколил гравитационната му примка.
— В, момента облакът е с повишена плътност и лети доста по-бавно — почна да обяснява Йейтс, сочеше модела в холотеатъра. — Все още е милиони пъти по-голям от Земята, но сега скоростта му се е снижила до пет милиона километра на ден. Ако продължава да се носи с подобна скорост, ще достигне Земята след месец.