Облакът
- Автор: Хамънд Рей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Облакът». Краткое содержание книги:
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 20 септември 2064
Рандал Тейт, научен кореспондент
Ще пристигне след 4 седмици — подготвя се втори масивен ядрен удар
Огромният космически облак, който унищожи марсианската колония, вече заобиколи слънцето и се появи на нов курс, който ще го доведе до Земята след 28 дни.
Администрацията на Белия дом обяви, че подготвя нов ядрен удар, този път с участието на всички велики сили. Целта е да се образува достатъчно голяма кухина в облака, за да може Земята да премине през нея.
Част от небето вече е закрита
Астрономи от чилийската обсерватория „Карл Сейгън“ съобщиха, че облакът вече е закрил част от нощното небе.
Въпреки че облакът се носи право към Земята откъм Слънцето и е скрит от сиянието му, доктор Брайън Нъни от обсерваторията „Карл Сейгън“ съобщи, че може да бъде наблюдаван преди изгрев.
„Точно преди появата на слънцето районът, където се намира Пегас, е частично засенчен — обясни доктор Нъни. — Предполагаме, че през следващите дни засенчването ще продължи да нараства бързо“.
— Добра работа, Джеръм! — възкликна Бил Дънкан. — Дори не смятам да те питам как успя да го направиш.
Виртуалният компютърен помощник стоеше в средата на кръглия холотеатър. Току-що бе приключил серия изчисления на електронното табло, числа и формули, които се виждаха върху триизмерния екран на стената.
— Задачата не беше никак трудна, Бил — призна Джеръм. — Просто изпробвах различни множители срещу различните съзвучия на сигнала. Бинго! Точно петдесет и седем октави надолу.
Компютърният психолог тръсна изумено глава. Имаше теоретична представа за мощностите, с които разполага Джеръм — общата мрежова наличност се показваше постоянно на втория екран на стената, точно до холотеатъра — но никога не бе изпитвал неудържимата сила на толкова много свързани компютри. Джеръм командваше 680 милиона мощни процесори, принадлежащи на различни отдели на американските военни служби, правителствени и обществени учреждения, изстискваше от тях всичко, на което са способни, и им възлагаше задачи с почти фантастични параметри.
От известно време Бил и Джеръм се опитваха да открият някакъв смисъл и дори съдържание в масата модулирани радиосигнали, които се излъчваха от облака. Работеха заедно вече от доста време и постепенно между тях се бе създала връзка като между двама интелигентни специалисти, които се разбират чудесно. Опитваха се да открият нещо, което да изглежда систематизирано и организирано сред целия хаос от електронни шумове.
Най-сетне, по предложение на Бил, решиха да придадат на всяка дискретно модулирана честота музикални стойности и после да ги съпоставят, за да установят дали не съществува скрит модел. Малко след това Джеръм се похвали, че са направили пробив в дешифрирането.
— Надя, свържи ме с Дез Йейтс — нареди Бил на помощничката си. Почака няколко минути и научният съветник на президента са появи на екранчето. — Имаме прогрес в интерпретацията на сигналите от вътрешността на облака — започна Бил. — Джеръм установи, че предаванията са накъсана синусоида със среден тон петдесет и седем октави по-нисък от долно до.
— Това е чудесна новина — отвърна Йейтс. — А точно от такива в момента се нуждаем най-много. Значи облакът ни свири музика, така ли?
— Нещо подобно — Каза Бил и погледна към Джеръм. Трябваше да признае, че Крамър и екипът му бяха свършили чудесна работа в създаването на виртуалната личност. — Само дето не сме в състояние да я чуем. Джеръм каза, че петдесет и седем октави под долно до е трилион пъти под границата на човешкия слух.
— От странно по-странно. — Йейтс поклати глава. — И сега ще ускорите звука, за да видите какво ще се получи, нали?