Златното рандеву
- Автор: Маклин Алистер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хени Конова
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Златното рандеву». Краткое содержание книги:
— Би ми се искало и мен да ме пробва някой някой ден — казах аз. — Ето на. Американското правителство напоследък не скрива големия си успех да възвърне немалка част от златните си резерви, отишли в Европа през последните няколко години. Това злато трябва да се транспортира и част от него, залагам си ботушите, е в онзи кораб, който пресрещаме, фактът, че той ще пристигне в Норфолк доста след смрачаване, е сам по себе си твърде интересен. Но по-интересното е, че в този случай Норфолк положително означава флотската оперативна база Хямптън Роудс, където корабът може да се разтовари с максимална сигурност. АНорфолк, бих казал, е точката, която предлага най-късия път по суша до Форд Нокс, където ще бъде съхранявано златото. Колко злато, Карерас?
— Сто и петдесет милиона долара — каза спокойно той. — Пропуснали сте много малко. И нищо значително.
Сто и петдесет милиона долара. Разгледах наум сумата от няколко страни, ала не открих повод за коментар, затова казах:
— Защо се спряхте на „Кампари“?
— Предположих, че сте отгатнали и това. Фактически ние следяхме и други три кораба, всички кораби, които кръстосват по маршрута Ню Йорк—Карибите. Проучвахме известно време курсовете на всичките четири кораба. Вие бяхте най-подходящият.
— Добре сте преценили нещата, нали? Ако бяхте пристигнали два дни по-късно в Карачио…
— Един военен съд, фрегата, дежуреше и беше готов да ви пресече пътя под някой мирен претекст веднага щом напуснехте Савана. Аз бях на него. Но не стана нужда. — Това обясняваше кораба, който бяхме засекли на радарните си екрани през нощта след отплаването ни от Савана: не американски боен кораб, както си бихме помислили, а на генералисимуса. — Така беше много по-лесно, далеч по-задоволително.
— И разбира се — казах аз, — вие не бихте могли да използувате фрегатата за тази работа. Ако не беше кръстосващият рейс. Безнадеждно при лошо време. Без дериккранове за вдигане на тежки товари. И е подозрително, твърде много подозрително. Виж, „Кампари“… кой ще се загрижи за „Кампари“, ако се забави с няколко дни да пристигне на местоназначението си? Само централното управление и…
— За централното управление се погрижихме — каза Карерас. — Не мислите, че сме пренебрегнали очевидното, нали? Собствената ни радиостанция бе донесена на борда и вече е в действие. Мога да ви уверя, че се предава поток от съвършено задоволителни известия.
— Значи така сте го уредили. И „Кампари“ превъзхожда до скорост повечето товарни параходи; доста голям морски съд за всякакво време, има първокласен радар за откриване на други съдове и дериккранове за тежки товари. Имаме дори подсилени палуби за оръдейни платформи отпред и отзад. Повечето британски кораби от войната ги имат. Но предупреждавам ви, че трябва да бъдат подсилени отдолу със стоманени конзоли, въпрос на два дни работа. Без тях всяко нещо, което е повече от седем сантиметра, ще ги огъне и плочите ще хлътнат само след два изстрела.
— Два изстрела са ни предостатъчни.
Размислих върху тази последна забележка. Два изстрела. Изобщо нямаше никакъв смисъл. Какво възнамеряваше Карерас?
— За какво разговаряте вие двамата? — запита уморено Сюзън. — Усилени стоманени палуби, стоманени конзоли… за какво е всичко това?
— Елате с мен, мис Биърсфорд, и аз ще имам удоволствието лично да ви покажа за какво става дума — усмихна и се Карерас. — Освен това сигурен съм, че добрите ви родители се безпокоят за вас. Ще се видим по-късно, мистър Картър. Елате, мис Биърсфорд.
Тя ме погледна колебливо. Казах й:
— Можете да идете, Сюзън. Не знаете къде ще ви излезе късметът. Едно силно блъсване, когато е близо до перилата, и той може да изгуби равновесие. Използувайте възможностите.
— Вашето англосаксонско чувство за хумор става твърде отегчително — каза спокойно Карерас. — Да се надяваме, че ще успеете да го запазите незасегнато в идните дни.
Излезе си с тази подходящо зловеща забележка и Марстън ме погледна, като загрижеността измести учудването в погледа му.
— Дали Карерас имаше предвид това, което си помисли?
— Да. Чухте чукането. Пневматичните чукове. Отпреди отзад на кораба има отвори за болтове в подсилените части на палубата с размери, които да поемат фундаментите на няколко вида британски оръдия. Вероятно оръдията на Карерас са с други размери и той трябва да пробие нови отвори.
— Той… всъщност, той ще поставя морски оръдия.
— Бяха в два от сандъците му. Най-вероятно разглобени на две, готови за бърз монтаж. Няма защо да е нещо много голямо, не може и да бъде. Но ще е достатъчно да спре въпросния кораб.