Златното рандеву

— И аз мисля така, мис Биърсфорд. Наистина така мисля. — Той направи опит да се намръщи, ала не излезе нищо. — Но той ми каза да млъкна, представете си! На мен, неговия капитан. Чухте ли го?

— Това е нищо — рече тя оправдателно. — Вие сте само неговият капитан. И на мен ми каза да млъкна, а пък аз съм негова годеница. Ще се оженим идния месец.

— Негова годеница? Ще… ще се жените идния месец?

— Въпреки болката капитан Булен се надигна на лакът, изгледа с недоумение всеки от двама ни поред, после пак се отпусна тежко в носилката си. — Е, взели ме дяволите! Това пък го чувам за първи път.

— И мистър Картър го чува за първи път — призна тя.

— Но сега го чува.