Златното рандеву
- Автор: Маклин Алистер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хени Конова
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Златното рандеву». Краткое содержание книги:
Отворих очи. Първото, което видях, беше часовникът на отсрещната преграда, Десет часа. Десет часа сутринта, защото ярка дневна светлина нахлуваше през незакритите прозорци. Доктор Марстън бе излязъл прав относно приспивателното: „силно“ беше съвсем точната дума за него.
Някой говореше. Всъщност, старият Булен бълнуваше несвързано в упоеното си и замаяно състояние, обаче никой не ми дърпаше крака. Дърпането идваше от окачената през тавана тежест. Въпреки своите стабилизатори „Кампари“ се плъзгаше по някаква дъга, което означаваше, че морето доста се е разиграло и има голямо вълнение. Щом корабът стигнеше до най-високата точка на издигане, окачената макара се дръпваше; на всеки няколко секунди ново дръпване. Сега, след като се бях разбудил напълно, болката беше още по — болезнена. Дори и действително да бях със счупен фемур, тази работа едва ли би ми помогнала с нещо. Огледах се за доктор Марстън да го помоля да я свали.
Обаче първото лице, на което попаднаха очите ми, не беше доктор Марстън, а Мигел Карерас. Той стоеше до леглото ми и може би той ме бе разтърсвал, за да ме разбуди. Беше гладко избръснат, изглеждаше отпочинал, с нова превръзка на ръката, под която носеше няколко карти. Усмихна ми се леко.
— Добро утро, мистър Картър. Как се чувствувате сега?
Не му обърнах внимание. Сюзън Биърсфорд седеше зад бюрото на доктора. Изглеждаше силно уморена, а под зелените очи имаше тъмни сенки. Запитах я:
— Сюзън, къде е доктор Марстън?
— Сюзън? — измърмори Карерас. — Колко бързо близостта води до интимност.
Пак не му обърнах внимание. Сюзън каза:
— В диспансера, спи. Будува почти цяла нощ.
— Бихте ли го събудили? Кажете му да ми свали тази проклета тежест. Тя просто ми разкъсва крака на две.
Тя влезе в диспансера, а Карерас каза:
— Малко внимание, ако обичате, мистър Картър.
— Когато ми махнат тази тежест — заявих кисело аз. — Не по-рано.
Появи се доктор Марстън, търкащ очите си, за да прогони съня, и се залови да сваля тежестта, без да продума. — Капитан Булен и боцманът? — попитах аз. — Как са?
— Капитанът се държи горе-долу. — Старецът изглеждаше крайно уморен. — Боцманът бързо се възстановява. И двамата се събудиха много рано сутринта; дадох им приспивателно. Колкото повече спят, толкова по-добре.
Кимнах, и чаках да ме изправи в седнало положение, наместих си крака и казах рязко: — Какво искате, Карерас?
Той разви една карта и я положи на коленете ми.
— Малко навигаторска помощ… да го наречем кръстосана проверка. Ще ни помогнете ли?
— Ще ви помогна.
— Какво? — Сюзън Биърсфорд притича откъм бюрото и се взря в мен. — Вие… вие ще помогнете на този човек?
— Чухте ме, нали? Какво искате от мен, да ставам герой? — Посочих си крака. — Вижте докъде ме докара геройството.
— Никога не бих го повярвала? — Цветни петна се появиха на бледите и бузи. — Вие. Каните се да помогнете на … този звяр, този убиец?
— Не го ли сторя — казах аз, — той ще се залови с вас. Може би ще ви натроши пръстите един по един или ще ви измъкне зъбите пак един по един с клещите на доктор Марстън — и то без упойка. Не казвам, че ще го направи, но като нищо би могъл.
— Не се боя от мистър Карерас — заяви предизвикателно тя. Обаче бе по-бледа от когато и да било.
— Значи е време да се поуплашите — отрязах я аз. — Е, Карерас?
— Плавали ли сте из Северния Атлантик, мистър Картър? Искам да кажа, между Европа и Америка?
— Много пъти.
— Добре. — Той посочи картата. — Един кораб напуска Клайд и плава за Норфолк, Вирджиния. Искам да екипирате курса, който той би поел. Всяка книга за справка, която бихте желали, ще ви бъде донесена.
— Не ми трябва нищо. — Взех молива му. — На север около Ирландия, така, леко изравнен огромен кръг по южния леден курс, така, до тази точка далеч на югоизток от Нюфаундленд. Кривата към север изглежда странна, но това е само поради изпъкналостта на картата. Това е най-краткият курс.
— Вярвам ви. И след това?
— Малко след като курсът се отклони от главната посока към Ню Йорк приблизително тук и се приближава към Норфолк малко или много откъм изток, североизток. — Извих си главата да опитам да погледна към вратата на лазарета. — Какъв е този шум? Откъде идва? Звучи ми като приковаващо оръжие или като пневматично длето.
— По-късно, по-късно — каза раздразнено той. Разви друга карта и нервността изчезна от лицето му. — Прекрасно, Картър, прекрасно. Вашата диря съвпада почти напълно с информацията, която имаме тук.