Трескави сънища

По радиоуредбата се чу звън и капитанът обяви, че самолетът ще кацне на международното летище „Сарасота-Брейдънтън“ след двайсет минути.

Д’Агоста отпи глътка от бирата си. Сънфлауър, Луизиана, беше вече на осемнайсет часа и стотици мили зад тях, но странната къща на Дуейн – с онази прилична на бижу стая от чудеса, заобиколена от вихъра на разрушения и ужасни руини – никога нямаше да е далеч от съзнанието му. Пендъргаст, обаче, като че ли отклоняваше всякакви разговори за нея, оставайки замислен и мълчалив.

Д’Агоста опита отново.

— Имам теория.

Агентът го погледна.

— Смятам, че семейство Дуейн са „изкуствена патица“ – за отвличане на вниманието.

— Наистина? – Пендъргаст отхапа колебливо от сьомгата.

— Помисли само. Те полудяват много месеци след посещението на Хелън. Как би могла визитата й да има нещо общо с онова, което се е случило по-късно? Или пък някакъв си папагал?

— Може би си прав – каза Пендъргаст неопределено. – Това, което ме озадачава, е този внезапен изблик на творческа интелигентност преди… края. За всички тях.

— Добре известен факт е, че лудостта съсипва цели семейства… – Д’Агоста се замисли над заключението от това наблюдение. – Както и да е, винаги даровитите са тези, които полудяват.

— „Ние, поетите, в нашата младост започваме с радост; но затуй в края застигат ни лудост и ярост“. Уърдсуърд. – Пендъргаст се обърна към Д’Агоста: – Значи смяташ, че талантът им ги е довел до лудост?

— Сигурно, ако се съди по случилото се с дъщерята на Дуейн.

— Разбирам. И открадването на папагала от Хелън няма нищо общо с онова, което е сполетяло семейството по-късно – това ли е твоята хипотеза?

— Горе-долу. Ти какво мислиш? – Д’Агоста се надяваше да измъкне мнението на Пендъргаст.

— Мисля, че съвпадението не ми се нрави, Винсънт.

Д’Агоста се поколеба.

— Виж, питах се още нещо… била ли е, искам да кажа – държала ли се е Хелън понякога необичайно, или… странно?

Изражението на Пендъргаст се стегна.

— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид.

— Ами тези… – Д’Агоста отново се поколеба. – Тези внезапни пътувания до странни дестинации. Тайните. Тази кражба на птици, първо препарираните от музея, а после жива от непознато семейство. Възможно е Хелън да е била под някакво напрежение, може би – или, сам разбираш, да е страдала от някакво нервно смущение? Защото в Рокланд чух слухове, че семейството й не било съвсем… нормално…

Той млъкна, когато температурата около седалките им сякаш спадна до десет градуса.

Изражението на Пендъргаст не се промени, но когато той заговори, в гласа му се усети сдържаност и студенина.

— Хелън Естерхази може и да е била необичайна. Но тя беше също така най-рационалният, най-здравомислещият човек, когото някога съм срещал.

— Сигурен съм, че е било така. Не съм казал…

— И тя най-малко би се разстроила в резултат на някакво напрежение.