Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
Положи глава в скута ми и аз приветствах разсейването от драскането на наболата му брада по бедрата ми, когато той обви кръста ми с ръце.
— Мисля, че ако се бяхме срещнали, преди да се случи всичко това, щяхме да бъдем добре. Щяхме да сме щастливи.
Преглътнах буцата в гърлото си, едната ми ръка бе отпусната леко върху късата му коса, а другата проследяваше контурите на устните му.
— Предполагам никога няма да разберем — прошепнах в тъмнината.
Вкопчих се в него сякаш бях удавник, а той беше спасителният ми пояс, и двамата понесени от течението на леденото море, изгубени заедно, но в същото време самотни.
По-късно той се откъсна от мен и ме остави сама, за да приготви кафе.
И сега вече бях напълно самотна.
Преди да си тръгна — преди да е станало време да се изправя пред обстоятелствата и да звънна на Джейс — Елиът ме разпита уморено, докато малкото му момиченце все още спеше, а утринните лъчи се процеждаха през прозореца на кухнята.
— Е — каза той, — значи майка ти наистина е там, а?
Кимнах.
— Мислиш ли, че ще се досети коя си?
Поклатих глава.
— Мислиш ли, че някой друг ще го направи?
Присвих рамене.
— Ще ми разкажеш ли всичко някой ден?
Засмях се горчиво, а въпросите му се забиваха като кинжали в сърцето ми.
— Няма да ми повярваш, ако ти разкажа.
Той пристъпи към мен, поглеждайки ме с тъжните си очи.
— Пробвай ме — каза, като взе празната кафена чаша от ръката ми и я постави на плота.
Поклатих глава.
— Няма да ми проговориш отново.
Погледът му беше толкова напрегнат, сякаш пробиваше дупки в мозъка ми и сам търсеше отговорите.
— Може и да ти проговоря — поспря за момент. — Наистина им видя сметката, а?
Кимнах.
Очите му се ококориха.
— Не мога да повярвам, че си ги убила.
— Защо? — попитах.
— Не знам. Та това си… ти. Момичето, което спасяваше изгубени котенца и хранеше птичките с трохи всяка сутрин след закуска.
— Изгубените котенца и птичките не са наранили никой — отвърнах. — А и без това не е като и ти да не си убивал никой.
Небраска беше моето безопасно убежище, моят подслон под дъжда. Нов дом за призрачно момиче като мен.
Само че един ден миналото ми връхлетя в крайпътния ресторант, който бабата на Елиът държеше. Работех там пет дни в седмицата, събирайки празните съдове и се придържах към безопасността на заградената кухня.
Един следобед си вършех работата, след като клиентите от обяд си бяха тръгнали и помещението беше почти готово да затвори за деня. Елиът ме чакаше на плота, където похапваше пържени картофки. Беше покрит с грес и масло, а опияняващата миризма, която се беше пропила в него, ме караше да се чувствам защитена където и да съм.
Докато злата участ не пристъпи в ресторантчето и едва не ме довърши за секунди.
Чух звънчето, което сигнализираше, че входната врата се е отворила и погледнах от гишето към най-ужасния си кошмар.
Един от членовете на „Джипси Брадърс“ се взираше в мен.
Братовчедът на Дорнан, Марко, явно беше пътувал с кола, тъй като не забелязах приближаващ мотор.
Притиснах се към плота, молейки Елиът с поглед. Бях застинала на място. Елиът ме изгледа подозрително и аз прошепнах безмълвно думите „Джипси Брадърс“.
Той се извъртя и застана пред мен.
— Затворихме за днес — каза Елиът, прикривайки ме, докато аз се приведох зад плота.
— Джулиет? — каза Марко дрезгаво, като се промъкна, пренебрегвайки Елиът напълно, и надникна през плота. — Я виж ти — каза презрително, като клекна на пети и протегна ръка към мен. — Изглеждаш дяволски добре за мъртво момиче.
В прозореца наблюдавах спокойното отражение на Елиът, когато извади пистолета от пояса си, прицели се в тила на мъжа и стреля, опръсквайки ме цялата с нещо, което приличаше на кетчупа, който допреди малко бях забърсвала от масите.