Пет мили
- Автор: Сен-Жермен Лили
- Серия: Джипси Брадърс #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Пет мили». Краткое содержание книги:
Живот за живот.
Седем живота за изплащането на един безкраен списък с грехове.
Хората може и да се чудеха защо го правех. Дали защото желанието ми за мъст бе породено от някоя благородна кауза, или защото се опитвах да предпазя и други да страдат от ръцете на Дорнан и синовете му.
Но не, не бях някоя безкористна защитничка.
Правех го за себе си. Правех го, защото исках.
Правех го, защото единственото, което желаех, бе да заспивам вечер, без да виждам лицата им.
Това беше съдбата, която заслужаваха. Изкуплението за престъпленията им.
Време бе да отстраня братята веднъж завинаги.
— Означава ли това, че мога да си взема бутилка и за мен? — попитах шеговито.
Елиът се изправи и тръгна към вратата.
— Не — подхвърли през рамо.
Усмихнах се и го последвах в къщата.
Беше истинска гледка, застанал пред отворения хладилник с леко смръщени в умисъл вежди. Мускулестите му ръце блестяха от финия слой масло и пот, обичайна комбинация за морното лято. Приближих го бавно боса, а устните ми се разтеглиха в лукава усмивка.
Той затвори хладилника и се обърна, блъскайки се в мен с ръката, в която държеше новата си бира.
— Да му се не види! — каза, а пяна от бирата потече по страните на шишето.
Взех бутилката от ръката му и я оставих на масата до нас, като през цялото време не откъсвах очи от неговите. Изражението му беше смесица от любопитство и примирение.
— Джулз… — възрази немощно.
— Елиът — отвърнах иронично, дърпайки потника му така, че беше принуден да пристъпи към мен.
— Какво, по дяво… — поде, когато се запрепъва към мен.
— Мислиш, че не знам защо стоим на тази пейка цял проклет следобед? — прошепнах застанала на пръсти, докато изтривах едно петно грес от бузата му. — Знам какво правиш. Не искаш да оставаш насаме с мен в тази голяма, стара къща. Защо?
— Джулз — простена той, този път по-ниско.
Прехапах долната си устна игриво и поставих ръката си на тила му.
— Защото се страхуваш, че това ще се случи. — Приведох се напред, придърпвайки го надолу, така че устните ни да се докоснат. Имаше вкус на бира и слънчеви лъчи, а устата му беше студена и свежа. Вкусът му беше чист. Вкусът му беше прекрасен. Вкусът му беше всичко, от което имах нужда в този момент.
Всичко, освен Джейс. Но Джейс не беше там. Той беше с баща си. Джейс ме мислеше за мъртва.
Отдръпна се след няколко мига, а по лицето му ясно беше изписано разкаяние.
— Не — каза категорично този път, — на седемнадесет си!
— Точно — отвърнах аз. — На седемнадесет съм и те чаках прекалено дълго, Елиът Макрей.
— Ще ме довършиш, Джулз — промърмори. — Знаеш го, нали?
Протегнах ръка, за да усетя нарастващата твърдост в дънките му. Той простена и отблъсна ръката ми.
— Няма да е редно да се възползвам от теб — каза и ме стисна здраво за раменете. — Не. Можем. Да. Го. Направим.
Нацупих се.
— Ами ако сключим сделка? — попитах, килвайки главата си настрани.
Елиът затвори очи и промърмори:
— Каква сделка?
Приведох се по-близо, а ръцете му се отпуснаха и спря да ме задържа на място. Оставих мокра диря от целувки по врата му, кикотейки се тихо, когато усетих как потръпва под допира ми.
— О, сега ми се смееш, а? — смъмри ме на шега.
— Слушай сега — казах, връщайки се обратно на устните му, — ще ме оставиш да се възползвам от теб тази нощ и обещавам, че никога повече няма да те притеснявам.
Задиша учестено, когато подръпнах колана на дънките му и го притеглих към себе си, облягайки се на кухненската маса. Дръпнах го рязко към мен, разтворих крака и ги обвих около кръста му.
Много скоро започна да отвръща на целувките ми със същата дива жажда, а в тъмните му сини очи проблясваше желание. Харесваше ми да ме желае. Можеше да накара мъртвото момиче да се почувства живо отново.
Обичано.
— Заведи ме в леглото си — прошепнах между целувките. Той замръзна за момент, извръщайки глава настрани, а нежните му ласки се превърнаха в железни хватки около китките ми. Проточих врат, опитвайки се да го накарам да ме погледне отново. Неохотно, той го направи, задишвайки заедно с мен. Събрах всичкият кураж, който имах в себе си. — Елиът — прошепнах, — обичам те. — Очите му, оцъклени и изпълнени с тревога, потърсиха моите. Преглътнах с усилие. — Изпитваш ли… изпитваш ли същото?
Той кимна бавно и сърцето ми подскочи. Призракът, в който се бях превърнала — момичето заклещено във времето, нито мъртво, нито напълно живо — усети първите лъчи надежда на новото начало и вторите шансове. Защото, въпреки че ме беше спасил, въпреки че беше моят Чаровен принц и всичко прекрасно, което можеше да иска едно момиче, не се намирахме в приказка. Не бях принцеса в кула на мечтите, а той не беше моят доблестен рицар.