Кралят на казиното

— Точно и смислено отговаря — отбеляза Турецки, след като набързо прочете интервюто.

— Тя изобщо си е умна жена.

— Я чакай — сети се той, — ами ти май работеше в онова движение… как се казваше? „Прогресивни жени“! А тя му беше председателката! Нали така?

— Да, познавам се с Лариса Ивановна отблизо.

— И какво ще кажеш за нея?

— Смятам, че вече казах всичко. Умна жена.

— Близкото познанство с един вицепремиер понякога предполага страхотни възможности…

— Предполага. И каква връзка има това с мен?

— Чудя се как не си се възползвала от него?… Защо?

— Възползвах се.

— Не разбирам.

— Самопредложих се да бъда включена в групата на най-добрия следовател в Русия — Александър Турецки — и получих това място.

— Ласкаете ме, мадам — ухили се той.

— Ни най-малко. Но защо се изчервихте, Александър Борисович? Май не сте срамежлива девица.

— Това мога лесно да го докажа — без да иска изтърси той.

— Не очаквах — след кратко мълчание промълви Лиля.

— Какво?

— Подобна грубост.

— Извинявай — искрено се смути Турецки.

— Нищо. Случва се. Ще се престоря, че не съм чула. Така ме учеше мама.

— Не виждам съобщение за смъртта на Кузмински — продължи Турецки да разлиства вестника.

— Ще се появи утре. За отпечатването на тиража е нужно време — подсмихна се младата жена. — Но стига сте се притеснявали, Александър Борисович! Аз вече забравих всичко.

— Кога най-после ще минем на „ти“? Дявол знае какво се получава! Аз се обръщам към теб на „ти“, а ти ми говориш като някаква ученичка! — внезапно избухна Турецки.

— Когато ми кажете.

— Но аз съм ти казал! И то неведнъж!

— Извинете, но…

— Уф! — ядно възкликна той. — Я си налей кафе! — посочи голямото джезве. — Вече изстина, но е силно.

— Аз го обичам студено.

Турецки стана и се заразхожда из кабинета, поглеждайки към своята помощничка, която отпиваше кафето на малки глътки.

— Главозамайваща кариера направи Лариса Ивановна — размаха той вестника. — Профсъюзите… Лидер на женското движение… И почти веднага — вицепремиер!

— Ако си спомняте, у нас и завеждащи лаборатория са ставали първи лица в държавата. И нищо, търпим.

— Ставаха, ама преди три-четири години. А днес би изглеждало странно.

— Поразена съм от вашия… е, добре, от твоя интерес как така една жена е станала вицепремиер.

— Е, най-после — въздъхна Турецки. „Твоя“! Продължавай така и занапред.

— Да. Изненадана съм. Вие, мъжете, сте заграбили всички постове, а между другото някои от вас имат много по-малко пипе, отколкото въпросната Лариса Ивановна.

— Нямам предвид това, Лиля — кротко възрази Турецки. — В момента се е създала една, меко казано, малко неочаквана ситуация. Впрочем ще те информирам: образувана е група за разследване на убийството на Кузмински. Привлечени са специалисти от различни ведомства. Аз съм назначен за ръководител.