Нов патрул

Бисат се обиди и млъкна.

Пастухов допуши цигарата с няколко дръпвания и отново погледна към вратата на летището.

Първата му реакция беше да се ядоса и даже да се възмути: „Какво, да не са си спретнали там купон?“.

После дойде страхът.

Този, който излезе през плъзгащите се врати и сега замислено се озърташе, не беше нито „куче“, нито „вълк“. Беше някакъв друг. Трети.

Такъв, който яде „вълци“ на закуска и „кучета“ на обяд. И си оставя най-вкусното за вечеря.

Пастухов кой знае защо го квалифицира като „тигър“. А на глас каза:

— Сви ме стомахът… отивам до клозета.

— Иди, аз ще попуша — отговори партньорът му, все още обидено.

Щеше да е странно Пастухов да вика Бисат със себе си в тоалетната. Нямаше време да му обяснява или да измисля нещо. Обърна се и бързо се отдалечи, оставяйки Искендеров на пътя на тигъра. „Какво ще му направи — просто ще мине покрай него и това е…“ — опитваше се сам да се успокои.

Обърна се чак на влизане в залата на летището.

Точно навреме, за да види как Бисат, небрежно козирувайки, спира „тигъра“. Партньорът му, разбира се, не ги различаваше, не ги усещаше — не беше имал в миналото такъв инцидент като Пастухов. Но сега дори той усети нещо с онази милиционерска интуиция, която понякога помага да извадиш от тълпата някой невзрачен човечец, който има пушкало в таен кобур или нож в джоба.

Пастухов осъзна, че наистина го е свил стомахът. И се шмугна в безопасната, шумна, изпълнена с хора и куфари вътрешност на летището.

Тъй като беше добър полицай, той се срамуваше. Но още повече се страхуваше.