Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевая фантастика » Изгубени в космоса [bg]
Изгубени в космоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгубени в космоса [bg]

Электронная книга - «Изгубени в космоса [bg]». Краткое содержание книги:

Ресурсите на Земята са на изчерпване. Корабите на Новия глобален бунт атакуват земното население. В този съдбовен момент професор Джон Робинсън и неговото семейство са избрани да бъдат първите, които ще колонизират други космически пространства като последен шанс за спасяване на човечеството.
На борда на най-развития космически кораб в света, „Юпитер 2“, управляван от безразсъдно смелия пилот Дон Уест, те трябва да извършат 10-годишно пътешествие през галактиката. Мисията е планирана блестящо, но геният на злото д-р Захъри Смит променя оперативната памет на бордовия робот към програма за унищожаване на семейство Робинсън.
Те ще спасят човечеството…
Или ще умрат изгубени в космоса.
ГОТОВИ ЗА ИЗЛИТАНЕ! КРАЙНА ЦЕЛ — НЕИЗВЕСТНА…
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 79
Перейти на страницу:

— М-м-м… моля?

Джон се извърна, почесвайки замислено брадата си, и погледът му се съсредоточи върху лицата им. Медиите бяха известени съвсем набързо за този прехвален тур с придружител, който беше изтеглен във времето заедно с всичко останало. Но изглежда никой не се беше отказал от поканата. Тълпата представляваше жив портрет на човешката раса. Разнообразието от възможни оттенъци на кожата, прически и облекла, които забелязваше сред тях, му напомни, че се бяха стекли от всички кътчета на земния глобус специално за това събитие — защото, ако Мисия Юпитер успееше, това щеше да промени бъдещето на света. „Защото ако не успееше, светът нямаше да има бъдеще.“

Той поклати глава. Надяваше се, че този жест ще бъде изтълкуван само като усилие да се съсредоточи, и че няма да разкрие подсъзнателните му чувства пред милиардната аудитория.

— Съжалявам, но за това трябва да попитате Военния Департамент. Доколкото знам, ние тръгваме утре, тъй като разположението на орбитите предлага удобен прозорец за старт.

Лъжата излезе от устата му толкова леко, че чак го изненада. Сякаш Отделът за връзки с медиите беше успял да препрограмира мозъка му, без да го забележи, така, че да съответства на дигитално усъвършенствания му образ от рекламите. Щеше да бъде истинско чудо, ако изобщо го разпознаеха от това предаване на живо.

— Е, да започнем.

Избърза, преди още някой да успее да го затормози с несъществени подробности. Ако успееше отново да привлече вниманието им върху самата мисия, може би щяха да забравят за причините, предизвикали датата на старта, поне дотогава, докато това не се превърнеше в безсмислен въпрос.

— Както всички знаете — каза той, гмуркайки се в удобната среда на познатите фрази, които знаеше наизуст, — Алфа Едно е единствената обитаема планета, засечена от Сондата „Открит космос“. Моят екипаж ще преспи десет години в състояние на анабиоза. — „Неговият екипаж… неговото семейство.“ Отново го обзе нереалното усещане, че се е превърнал в две различни личности, скрити зад едно и също име. — След като влезем в съприкосновение с изследователската колония на Алфа, аз ще поема ръководството на строителството на Хипергейт.

Той забеляза как на огромния екран зад гърба му се появи изображението на хиперпортала, за да могат да го видят всички зрители. Вдигна с усмивка поглед към очертанията на онова, което беше превърнало неговите инфраизмерни теореми в жива реалност.

За пръв път тази идея, която го беше довела до този миг, му беше хрумнала още когато беше малко момче. Оттогава насам беше прекарал десетилетия в усилия да я осъществи, първо под формата на компютърна симулация, а след това — сред още по-безпощадната арена на откритото космическо пространство. Понякога се беше чудил дали изобщо ще доживее да я види някога осъществена. Неведнъж почти беше вдигал ръце, готов да се предаде.

„Вярата на Морийн в него и любовта им един към друг, както и към децата им, беше съхранила упоритостта му да се труди, за да създаде едно по-добро бъдеще не само за своето семейство, но и за всички други семейства…“

— Дотогава техниците тук, на Земята, ще трябва да довършат двоичния хиперпортал тук, в околоземна орбита — сега думите му бяха илюстрирани с фотоса на все още строящия се портал в околоземния космос, доукрасен от графични проекции, показващи окончателния му вид. — Щом веднъж двата портала бъдат завършени, корабите ще могат да преминават между тях мигновено. Така незабавната колонизация на Алфа Едно ще се окаже възможна.

— Не можете ли просто да използвате хипердвигателя на „Юпитер“, за да се прехвърлите направо на Алфа Едно? — попита друг репортер.

„Нима пресата никога не чете бюлетините за тази мисия?“ Струваше му се, че беше отговарял на всички подобни въпроси безкрайно, от години насам. Толкова време се губеше, вместо да го използва, за да работи конструктивно над проекта. Или дори да го прекара при съпругата и децата си. Но той преглътна нетърпението си и поясни:

— Както знаете, хиперпространството съществува „под“ нормалното пространство. Ако се опитате да навлезете в хиперпространството без наличието на портал… — зад него на екрана се очерта графика на космически кораб, разположен случайно в ъгъла на въртящата се схема на галактиката. — … вашият изходен вектор ще се окаже случаен. Никой не може да предскаже къде точно ще излезете. Деветдесет и осем процента от галактиката все още е некартирана. В нея има твърде много места, където можете да се изгубите.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 79
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)