![Непокорна кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/0/nepokorna-krv-bg-download.jpg)
Непокорна кръв [bg]
- Автор: Филлипп Джиллиан
- Серия: Разбунтувани ангели #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Непокорна кръв [bg]». Краткое содержание книги:
И заради това сега, в последната декада на 16-ти век, в този прокълнат ден, в проклетия човешки свят, Сет Макгрегър лежи скрит зад каменния процеп, стиска студения арбалет и се опитва да спре сълзите в очите си, за да вижда ясно целта — Сет трябва да убие собствения си брат, любимия, обожаван и мразен по-голям брат Конал. И онази човешка нещастница с него. Преди да ги хвърлят на кладата.
Ловът на вещици е започнал. Кладата лумва. И Сет няма право на погрешен изстрел…
Прекрасно черно фентъзи — силна, понякога брутална, но и затрогваща история, мощен екшън, способен да ви изненадва на всяка страница, неустоим отначало докрай. ergonbooks.com
След малко той каза:
— Познаваш ли Шона Макнийл?
Познавах го, но не казах нищо. Той беше доста симпатично момче, на моята възраст, едно от няколкото човешки същества в крепостта, които съзнаваха съществуването ми, едно от малкото деца, които не ме бяха тормозили. Ако бях от онези деца, които изобщо се нуждаят от приятел, сигурно щях да реша, че той може да свърши работа.
— Той знае къде има лисича бърлога, горе в боровата гора — продължи Конал. — Ще те вземе като ходи дотам, ако искаш.
— Кой ти каза? — сопнах се аз.
— Той.
— Добре — отвърнах аз, защото не можах да измисля друг отговор.
— Е, мога ли вече да се обърна?
— Добре. — Побързах да избърша носа си с ръкав.
Така че той се обърна и ме погледна. Не исках да ми се усмихва и той не го направи. Вместо това просто ми подаде ръка.
Хапейки устни, гледах ръката му. После просто я поех.
Тогава Конал се усмихна. Но аз вече не бях особено против.
И така, след тази случка вече имах поне един приятел в крепостта. Шона харесваше нещата, които и аз харесвах и ние ежедневно прекарвахме голяма част от времето заедно, и приятелството с него ми даде малко по-високо положение в обществото, защото баща му беше първи заместник на Григар; Нийл Мор Макиън всъщност беше по-любезен с мен, отколкото собствения ми баща. И Конал, докато се държеше на разстояние, което беше изяло мой избор, постепенно ме направи част от клана; всъщност толкова бавно и деликатно, че нито аз, нито кланът забелязахме момента, в който престанах да бъда нежелана грешка на Григар и станах един от тях.
Сега, когато яздеше в крепостта заедно с Григар, на лов, патрулирайки или на дипломатическо посещение при Кейт, Конал казваше енергично — A-mh ’athair! Татко! И това беше достатъчно да накара Григар да потегли, да ме погледне и почти да се усмихне. Това беше всичко, което някога получих, но то беше повече от онова, което бях очаквал. Конал протягаше ръка и ме издърпваше горе на свирепия си черен кон — а понякога и Шона го правеше — пред целия клан. Тогава бях готов да се пръсна от гордост. Не бях син на Григар, не и в истинския смисъл, но вижте ме! Вижте ме, кучета, които ми се подигравахте и ме подритвахте, и ме пренебрегвахте: аз съм братът на Конал Макгрегър!
Това беше всичко, което някога щях да бъда, но за момента беше повече от достатъчно. Така че една нощ легнах да спя, все още вярвайки, че го мразя, защото възнамерявах винаги да го мразя. Но на сутринта се събудих, съзнавайки, че го обичам. Ако Григар не можеше да бъде мой баща, Конал можеше, и аз щях да го обичам до смъртта си. И дори не се налагаше той да ми влияе мислено.
3
Когато бях на четиринайсет, се влюбих по различен начин. Постепенно създадох още приятелства, макар и не много: с Файорак, година по-малък от мен и мой партньор в злодеянията, които Шона отказваше дори да обмисля; с Орах, спокойно златокосо момиче, което стреляше страхотно и което беше склонно да ме следва навсякъде, макар че рядко се обаждаше. Харесвах компанията й и се радвах на нейната привързаност, и година или две по-късно, в прохладния мрак на морските пещери оттатък залива, си отнехме взаимно девствеността.
Обичал съм няколко жени: обичах ги честно и дълбоко, с цялото си сърце. Много по-често съм обичал с тялото си, но само с част от сърцето си. Животът на народа Ший е твърде дълъг, за да обичаш с цялото си сърце. Сърцето може да бъде разбито толкова много пъти. Не казвам, че спира напълно — просто не се оправя по правилния начин. Деформира се. Зараства неправилно, накриво, и не работи както трябва.
Ако знаех това по-рано, щях да бъда по-внимателен.
Орах беше първата ми любов, моята „винаги на разположение“ любов, любовта и разтухата на половината ми живот. Тя беше при мен, когато другите любови ме напускаха, когато другите любови умираха. Тя беше при мен, докато дойдеше друга любов, неочаквано и разтърсващо като ручей в замръзнала тундра.
Но това беше последната ми любов, много векове по-късно. А в глупавата ми младост, въпреки Орах, буйното ми младо сърце принадлежеше на Ейли Макнийл.
Тя беше близначка на Шона, надменна красива девойка, която се отнасяше към мен с хладна учтивост. Имаше воднисти кафяви очи и тъмночервени коси, които държеше къси, като ги подрязваше грубо с камата си. Беше най-голямата мъжкарана сред младите момичета в клана: всичко, за което живееше, беше боят с мечове, стрелбата с лък и надбягванията с коне.