Който се страхува от мечки… [bg]

И първата, и втората цветуща младост отдавна бяха отминали безвъзвратно. А и тя надебеля доста. Но за рядко срещаните души, лишени от предразсъдъци, тя представляваше приятна гледка: едра, закръглена, с високи гърди и побеляла плитка, спускаща се по гърба й като дебело въже. Лицето й беше кръгло и свежо, бузите — розови, а погледът й бе запазил живата искрица въпреки възрастта й.

Тя мина през всекидневната и кухнята и отвори вратата към двора. Вдигна лице към слънцето. Постоя на стълбите с притворени очи, облечена в карирана престилка и обута в дървени обувки. Чорапите стигаха до коленете й. Не че й беше студено. Просто според нея жените на нейната възраст не бива да демонстрират твърде много плът и въпреки че тук идваше само търговецът и то веднъж седмично, Господ Бог неотклонно следеше хорските дела. За добро или за зло, така да се каже, защото макар и да вярваше в него, се случваше да му се разгневи, а после да не го помоли за прошка. В момента Халдис наблюдаваше с удивление настъплението на глухарчетата. Целият двор беше осеян с тях. Сториха й се избуяли като плевели, замърсяващи подреденото й стопанство. Два пъти през лятото плевеше с мотика. Покосяваше растение след растение с отривисти движения. Обичаше да се труди, но от време на време се вайкаше, за да напомни на покойния си съпруг в какво затруднение я бе оставил, когато падна от трактора заради тромб с големината на оризово зърно, запушил кръвоносен съд. Въпреки всички опити на лекаря да й обясни механизмите на болестта умът й не побираше как е възможно този жилав, здрав мъж, тази канара от мускули, да се пречупи заради подобно нещо. За нея смъртта на съпруга й си остана напълно необяснима, както летенето на самолетите или фактът, че чува ясно в слушалката жалния глас на сестра си Хелга чак от Хамерфест.