Който се страхува от мечки… [bg]

Той поклати объркано глава. Мислите му се щураха неконтролируемо и го смущаваха през цялото време. Отново се замъкна в стаичката и се строполи върху мръсния дюшек. Радваше се, задето избяга от задушаващата го клиника и задето откри тази изоставена къща. Лежеше настрани със свити колене, с ръце, мушнати между бедрата, и буза, долепена до мухлясалия дюшек. Вторачи се навътре в себе си, в мрачното, прашно мазе, където тясна дупка на тавана пропускаше лъч приглушена светлина. Той образуваше кръгло, светло петно върху каменния под. Там седеше Нестор. До него имаше изтърбушено палто с напълно невинен вид, като нещо забравено, но Ерки не беше вчерашен. Дълго време лежа, изчаквайки, после отново заспа. Раната имаше нужда от време, за да зарасне. Докато тя заздравяваше, той си мечтаеше наум. След наказанието винаги получаваше утеха и я приемаше. Това представляваше част от сделката. В шест часа и три минути сутринта на четвърти юли начеваше ужасна жега.

Къщата се появи изненадващо, сгушена в гъстата гора. Мястото стоеше необитавано от няколко десетилетия. Въпреки това се намираше в учудващо добро състояние, макар че случайно минаващи оттам скитници отдавна се бяха постарали да повредят по-голямата част от обзавеждането. Къщата бе подслонявала доста такива хора за кратко, а те слагаха отпечатък върху разнебитените стаи и оставяха след себе си празни бутилки.

Известно време постоя в гората, загледан в дървената къща с малък двор с избуяла трева. Предпазливо натисна дръжката на тежката врата. Застана на прага и подуши в къщата. Намери кухня, всекидневна и две малки стаи, а на единия нар бе сложен стар дюшек с кариран калъф. Той се промъкваше от стая в стая и се оглеждаше. Вдишваше мириса на старото дърво. В тази къща Ерки се чувстваше по-близо до предците си, отколкото имаше представа. Къщата представляваше стара планинска хижа, построена върху древните останки от едно от многото финландски селища от седемнайсети век. Докато обикаляше, той се ослушваше внимателно за звуци, идващи от безмълвните стени. Като че ли тук се беше случило нещо. В стените се бе загнездила ярост. По много от дебелите дървени трупи стърчаха отломки като от огромни рани, сякаш някой им се бе нахвърлил с брадва. Нямаше непокътнати прозорци. По напуканите рамки стърчаха само отделни парчета стъкло. През ума му мина едно-друго. Нямаше начин дотук да се стигне с кола, а доколкото знаеше, никой не го бе видял, когато се отклони от пътя и започна да се катери по склона. Нямаше часовник, но знаеше, че е вървял точно половин час, след като кривна от главното шосе. Не се притесняваше, задето няма храна и дрехи. Мъчеше го само жажда. Раздвижи енергично челюстите си, за да произведе малко слюнка. Задъвка си езика.