Който се страхува от мечки… [bg]

Събуди се за втори път. Внимателно се надигна и огледа стаята. Попипа гърдите си с ръка, да провери дали са цели. Останал бе само червен, назъбен белег. Започваше от средата между зърната на гърдите му и стигаше чак до пъпа. Слънцето се бе издигнало. Той стана от нара. Стаята беше празна с изключение на една грубо скована нощна масичка, подобна на сандък. Изправи се бавно и тръгна. Издърпа чекмеджето. Докато се взираше в него, дискретно разтъркваше болезнено място на хълбока си. Явно бе заспал върху нещо твърдо и се беше натъртил. Затова се върна при нара и огледа дюшека. Напипа нещо твърдо. Повдигна го мнително и го обърна. От долната страна карираният калъф бе пробит и част от дунапрена се подаваше навън. Мушна ръка в калъфа и бръкна надълбоко. Напипа нещо студено. Извади го и се слиса. Не повярва на очите си. По странно стечение на обстоятелствата на това изоставено място в стар, плесенясал дюшек той откри револвер. Внимателно го хвана с две ръце и надникна в цевта. В началото оръжието му се струваше напълно непознат предмет, но когато го намести в дясната си ръка с пръст върху спусъка, го усети като нещо естествено. Каква сила имаше то! Цялата сила на небето и на земята. Лек повей, силен вятър и буря. Отвори го с любопитство и надникна в барабана. Там имаше само един куршум. Възбудено го извади и го огледа по-щателно. Куршумът беше дълъг, лъскав и с изненадващо закръглена форма. Отново го напъха в барабана и се зарадва, защото мястото пасваше идеално на големината му. Находката го подтикна да се огледа. Някой бе пренощувал тук и оставил револвера. Стори му се озадачаващо. Вероятно въпросният тип е бил изненадан от някого и не е имал време да вземе оръжието със себе си. Може да изчака на друго място и да се върне да си го прибере. Револверът беше хубав. Ерки не разбираше от оръжия, но този му се стори едрокалибрен и скъп. Прочете малките букви на ръкохватката: Колт.