Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Нали разбирате — казваше Даниел, — бяхме учили малко философия миналата година в реалката, но с оня чичо Потие беше истинска смехория. Колко съм доволен, че презаписах! Сега поне се обогатявам, развивам се, схващам всичко! Човек, който не е изучавал философия, куца в живота!

— Не съм изучавал философия и нямам чувството, че съм куц — каза Филип, като се засмя.

— Не, разбира се, татко! Но все пак, когато човек премине курса по философия, вижда по-съзнателно и по-задълбочено своя жизнен опит.

Той говореше с такава страст, че Дани, захласната от възторг, забравяше да яде.

— Досадно е — каза Александър, — че всяка философия по същество има различно схващане. Няма ли да бъдеш разкъсан между тридесет и шест теории, когато ще трябва да живееш например като баща?

— Ще си избера теорията, която ще преценя, че най-добре отговаря на действителността.

— При нужда ще създадеш още една теория!

— Защо не?

Александър се усмихна.

— Бих желал да бъда на твоите години.

— Защо?

— Защото това е възрастта на слепите убеждения.

— А твоята възраст да не е възраст на методическо съмнение?

— Нека приемем: възраст на разумния скептицизъм. Не е ли такова и вашето мнение, Филип?

Върнат в действителността, Филип трепна: той плуваше в очите на Карол. Тя бе поискала да й сервират топъл бульон и сухари.

— Да — каза той малко наслуки, — скептицизмът е неразделен от правосъдието. Да бъдеш безпристрастен значи да бъдеш скептик.

— Грешиш, като не вземаш от тази патица, Карол — каза Даниел. — Чудесна е.

Агнес, която се въртеше около масата, се възгордя.

— Но да — каза Филип. — Трябва да хапнеш малко…

— Не, не! — каза Карол. — Това не е по силите ми. Едва дишам.

Тя се изсекна.

— Ще видиш — каза Александър на Даниел, — когато станеш баща, ще промениш мнението си.

— За какво?

— За философията! Детето иска материални грижи. Бифтекът измества облаците, задължението да изкарваш хляба си изтласква Спиноза.

— Какво знаете вие? — каза Карол с лукаво кокетство.

Александър изгледа всички с весел поглед и каза:

— Моят син ми създава големи грижи.

Настъпи миг на изумление. Франсоаз силно почервеня.

— Вие имате син? — извика Карол.

Тя притискаше кърпичката към носа си и над този бял тампон пулеше сивите си очи с удължени с молив краища. Филип установи, че от всички присъстващи само жена му и той изглеждаха учудени. Безспорно Франсоаз отдавна беше поверила тази тайна на брат си и на Дани.

— Вие имате син? — повтори Карол. — На колко години е?

— Шестнадесет и половина! — каза Александър.

— Вече… Но… значи вие сте станали баща на…

— Седемнадесет години.

Карол си пое дъх, разцъфтя в светска усмивка и прошепна: