Кървави книги (Том 5) [bg]

Когато се добра до автомобила и прибра фотографското оборудване в багажника, беше започнало да роси и на Хелън й се прииска да забрави за убийството и да отпраши към къщи, където едва ли я очакваше топло посрещане, но пък щеше да получи топло кафе. Само че тя се нуждаеше от отговор на въпроса, който Тревор й бе задал снощи. Беше я попитал дали вярва на тази история. Тогава не успя да му отговори; не можеше и сега. Може би (защо ли й се струваше, че е точно така?) истината имаше много лица; може би окончателният отговор на въпроса му изобщо не беше отговор, а нов въпрос. И така да е. Трябваше да разбере.

„Раскин Корт“ имаше окаян вид като другите вътрешни дворове, даже изглеждаше още по-запуснат. Тук нямаше клада. На терасата на третия етаж една жена прибираше прането, преди дъждът да се е усилил, а на тревната площадка две кучета се чукаха вяло. Докато крачеше по пустия тротоар, Хелън си придаде решителен вид -Бернадет й беше казала веднъж, че когато изглеждаш решително, шансът да те нападнат е по-малък. След малко забеляза две жени, които разговаряха в далечния край на двора, и тръгна забързано към тях, зарадвана от присъствието им.

- Прощавайте?

Жените, и двете на средна възраст, прекъснаха оживения си разговор и се обърнаха към нея.

- Питам се дали няма да можете да ми помогнете.

Те я огледаха преценяващо, без да крият недоверието си. После едната, която имаше румено лице, попита направо:

- Какво искате?

Хелън се зачуди дали ще успее да ги предразположи. Какво трябваше да им каже, за да не ги отблъснат мотивите й?

- Казаха ми... - започна тя и се запъна, защото осъзна, че едва ли ще получи помощ. - Казаха ми, че наблизо е станало убийство. Вярно ли е?

Румената жена повдигна вежди - бяха толкова изтънени, че едва се забелязваха.

- Убийство ли?

- От пресата ли сте? - попита другата. Годините бяха оставили неизлечим отпечатък върху лицето й. Около малката й уста имаше дълбоки бръчки, а под боядисана й в черно коса се виждаха сиви корени.

- Не, не съм от пресата - отговори Хелън. - Приятелка съм на Ан-Мари от „Батс Корт“.

Твърдението, че е нейна приятелка, беше пресилено, но явно имаше ефект, защото жените се отпуснаха.

- Значи идвате на гости? - попита румената жена.

- Нещо такова.

- Изпуснахте топлото време...

- Ан-Мари ми разказа за един човек, който е бил убит тук през лятото. И се зачудих...

- Така ли?

- ...дали не знаете нещо повече за убийството.

- Доста неща стават тук - отбеляза другата жена. - Нямате си идея какви.

- Значи е вярно - каза Хелън.

- Наложи се да затворят тоалетните - вметна първата жена.

- Така е, затвориха ги - потвърди втората.

- Тоалетните? - учуди се Хелън. - Това какво общо има със смъртта на мъжа?

- Беше ужасно - каза първата. - Твоят Франк ти разказа какво е станало, нали, Джоси?

- Не, не беше Франк - отговори Джоси. - По това време Франк беше на море. Разбрах от госпожа Тайзак.