Кървави книги (Том 5) [bg]

- Какъв е смисълът тогава? - попита Бернадет.

- Смисълът от какво? - учуди се Арчи.

- От подобни истории. Защо ги разказват хората, ако не са верни?

- Да - каза Хелън, като се обърна отново към Пърсъл. - Защо?

- Не знам - отговори той, за да приключи въпроса, след като вече беше показал на какво е способен. - Не си мисли, че съм капацитет по всичко, Хелън. Старая се да не бъда.

Момчето до Пърсъл се изкиска.

- Защото подобни зверства са табу в обществото - предположи Арчи.

- И властите ги покриват - напомни Даниел.

- Не е точно така - възрази Арчи. - Не всичко е политика, Даниел.

- Колко си наивен само.

- Че откога смъртта е табу? - обади се Тревор. - Както отбеляза Бернадет, тя е постоянно пред очите ни. Виждаме я по телевизията, във вестниците.

- Може би това не ни е достатъчно... - каза Бернадет.

- Нещо против да запаля цигара? - прекъсна я Пърсъл. - Десертът май се отлага за неопределено време.

Хелън игнорира забележката и попита Бернадет какво има предвид под „това не ни е достатъчно“.

Жената сви рамене.

- Не съм сигурна - призна тя. - Може би смъртта трябва да е по-близо до нас; да знаем, че ни чака зад ъгъла. Да не е само на телевизионния екран.

Хелън се намръщи. В това имаше известна логика, но в момента не можеше да я проумее напълно.

- Значи смяташ, че онези жени са ми наговорили небивалици?

- Просто споделям мнението на Андрю...

- Много мило - каза Пърсъл. - Някой да има кибрит? Малкият е забутал някъде запалката.

- ...за липсата на свидетели - довърши Бернадет.

- Да, не съм срещнала човек, който да е видял станалото със собствените си очи - съгласи се Хелън, - но това не означава, че няма свидетели.

- Добре - въздъхна Пърсъл. - Намери ми свидетел. Ако успееш да докажеш, че твоето чудовище действително съществува, ще поканя всички на вечеря в „Аполинер“. Е? Не съм ли много щедър? Или просто знам, че няма начин да загубя? - Той се изсмя и затропа с юмруци по масата.

- На мен ми звучи добре - обади се Тревор. - А на теб, Хелън?

Въпреки че се върна в комплекса чак в понеделник, тя прекара целия уикенд мислено в него - пред огромния портрет в спалнята или под дъжда пред заключената тоалетна. „Спектър Стрийт“ я беше обсебил напълно. И когато Тревор си намери повод за спор в събота следобед, Хелън не реагира изобщо на обидите - само стоеше и гледаше безучастно как мъжът й се прави пак на онеправдан. Безразличието й го ядоса допълнително и той изхвърча вбесен от апартамента, за да посети поредната си любовница. Хелън се зарадва, че се е махнал. И не проля нито една сълза, въпреки че Тревор не се прибра цяла нощ. Той беше глупак и не му пукаше за нищо. Не беше виждала в очите му дори намек за интерес или загриженост; не вярваше и че някога ще види. А защо й е мъж, който не се вълнува от нея?