Кървави книги (Том 5) [bg]

Жилището си остана тихо. Възвърнала смелостта си, тя започна да проучва най-външната стая, която - ако се съдеше по изтърбушения диван в ъгъла и мокрия килим под краката й - беше всекидневната. Ан-Мари не я беше излъгала - бледозелените стени бяха здраво нашарени. По-непретенциозните творци бяха използвали химикал и въглен, а онези, които търсеха обществено признание - разноцветен

спрей.

Имаше любопитни надписи, но повечето й бяха познати от външните стени. Срещаха се едни и същи имена и неприлични рисунки. И въпреки че никога не беше виждала авторите им, Хелън знаеше колко силно копнее Фабиан Дж. (А. ОК!) да дефлорира Мишел и че Мишел на свой ред иска да изчука някой си г-н Шийн. Мъж, наречен Белия плъх, пак се хвалеше с достойнството си, а надпис с червена боя обещаваше за пореден път, че Братя Силабаб ще се върнат. Една-две от рисунките, които придружаваха тези фрази или се намираха недалеч от тях, бяха особено интересни. Впечатляваха с почти символичната си простота. До думата СНп$1о$ имаше човече от пет чертички и кръгче; косата му стърчеше като шипове, а на всеки шип беше нанизана по още една глава. Близо до него беше изобразен полов акт, но толкова минималистично, че отначало Хелън взе рисунката за нож, забит в око. Все очарователни картинки, но в стаята беше прекалено тъмно, а тя не носеше светкавица. Ако искаше да направи хубави снимки, трябваше да дойде пак, а сега да се задоволи само с разглеждане.

Мезонетът не беше голям, но всичките му прозорци бяха барикадирани и щом Хелън се отдалечи от входната врата, оскъдната светлина намаля още повече. За сметка на това миризмата на урина се усили и когато жената прекоси късия коридор, който свързваше всекидневната със съседната стая, стана натрапчива като тамян. В това помещение беше още по-тъмно, затова Хелън изчака няколко секунди, докато очите й привикнат със сумрака. Намираше се в спалнята или поне така предположи. Малкото мебели, останали от обитателите на апартамента, бяха направени на пух и прах. Само матракът беше оцелял и лежеше захвърлен в ъгъла, а върху него се валяха скъсани одеяла, вестници и парчета от керамични съдове.