Отровени [bg]

— След половин час имам история. — Тя погледна момичетата. — Вие кога започвате?

— Аз трябва да повтарям химия, но тя започва утре — отвърна Емили.

— Остава ми само да си оправя художественото портфолио и да си взема годишните изпити — рече Ариа. — Повечето от училищните ми класове приключиха, преди да ни изгонят от училище.

— И при мен така — каза Спенсър и се изправи. — Ами, тръгвай, Хан. Не бива да закъсняваш.

Останалите момичета също наставаха и се прегърнаха. Излязоха навън в слънчевия, топъл ден, и си обещаха, че по-късно ще се чуят. И после изведнъж срещата приключи и Хана се оказа сама на улицата. Не беше сигурна какво да си мисли за онова, което бяха обсъдили. Много й се искаше да последва съвета на Спенсър, но самата мисъл, че просто ще оставят Али да се измъкне, я изпълваше с ужас, още повече когато си представеше, че Али е някъде наблизо… свободна. Обмисля нов план. Плете интриги.

Зад ъгъла прозвуча протяжният скърцащ звук на колелата на някаква каравана. Откъм уличката отекна смях. Внезапно ръцете на Хана настръхнаха и тя отново изпита онова познато, неприятно чувство, че някой я следи.

Тук няма никой, каза си решително тя.

За миг засенчи очите си длан, а после бързо прекоси няколко пресечки в посока към подготвителното училище на „Роузууд Дей“, представляващо комплекс от каменни и тухлени сгради, които някога бяха принадлежали на някакъв железопътен магнат. Невероятно колко различно изглеждаше това място през лятото. Величественото синьо-бяло знаме на „Роузууд Дей“ с герба на училището не се виждаше на флагщока. Мраморният фонтан пред салона по физическо беше пресъхнал. Люлките и катерушката на игралната площадка на учениците от долните класове бяха празни, нямаше малки крещящи деца и край тротоара не се виждаха никакви жълти училищни автобуси.

Хана отвори главната врата, която водеше към частта от комплекса, предназначена за по-големите класове. Коридорите бяха пусти, а подовете изглеждаха така, сякаш не бяха мити след края на учебните занятия. Всички плакати, които обявяваха училищни избори, предстоящи балове или благотворителни събирания, бяха свалени от стените, оставяйки след себе си просто избледнели петна. От училищната уредба не се носеше никаква музика. Някои от шкафчетата бяха широко отворени и празни, като тъмни, зейнали пещери. Хана леко натисна една врата; пантите й изскърцаха зловещо.

В края на коридора се размърда някаква сянка и Хана замръзна. След това от другата страна се разнесе приглушен смях. Тя се обърна тъкмо навреме, за да види как една призрачна фигура се изгубва нагоре по стълбите. Сърцето й затупка ускорено. Успокой се. Това е просто параноя.