![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Спря пред един от апартаментите на „Ъпланд Теръс“, близо до Втора улица. Този имаше и гараж отстрани. Предишният наемател бе украсил фасадата на тухлички с две бели бетонни котки.
— Здрасти, мацки — каза Шейфър. Почувства облекчение, че е тук. Емоциите му започваха да бушуват, изпадаше в превъзбудено, маниакално състояние. Харесваше му това чувство, не можеше да му се насити. Беше време да поиграе на играта.
5.
В двойния гараж имаше ръждясало лилаво-синьо такси. Шейфър го използваше вече от четири месеца. То му осигуряваше анонимност, правеше го почти невидим, в която и част на града да отидеше. Наричаше го „колата на кошмарите“.
Паркира ягуара до таксито, после изтича горе. Щом влезе в апартамента, включи климатика. Изпи още едно силно подсладено кафе.
После си взе хапчетата, като добро момче. Торазин и либриум, бенадрил, ксанакс, викодин. Пиеше лекарства в най-различни комбинации от години. Бе като процес на проби и грешки, но добре бе научил урока си.
По-добре ли си вече, Джефри? Много по-добре, благодаря.
Опита се да прочете днешния „Уошингтън Поуст“, после някакъв стар брой на списанието „Прайвит Ай“, накрая един каталог на „Де Макс“, магазин за гумени и кожени аксесоари в Амстердам, най-големия в света. Направи двеста лицеви опори, после няколкостотин коремни преси, докато нетърпеливо чакаше мракът да се спусне над Вашингтон.
В десет без петнайсет Шейфър започна да се приготвя за голямата си нощ в града. Отиде в малката празна баня, която миришеше на евтин препарат за почистване. Изправи се пред огледалото.
Хареса това, което видя. Много. Гъста чуплива руса коса, която никога нямаше да изгуби. Харизматична искряща усмивка. Изумително сини очи с особеното излъчване на филмова звезда. Отлична физическа форма за четирийсет и четири годишен мъж.
Зае се с работа, първо кафявите контактни лещи. Беше го правил толкова много пътя, че би могъл да се справи и със завързани очи. Това бе част от професионалните му умения. Намаза с черна боя лицето, врата, ръцете и китките си; пъхна дебела подплънка в яката си, за да изглежда вратът му по-широк; нахлупи тъмната шапка с козирка, с която скри и последния кичур от косата си.
Огледа се внимателно — и видя доста убедителен на вид чернокож мъж; особено ако светлината не е твърде силна. Не беше зле, никак не беше зле. Добра дегизировка за една нощ в града… особено ако градът е Вашингтон.
Е, нека играта започне. Четиримата конници.
В десет и двайсет и пет слезе в гаража. Внимателно заобиколи ягуара и отиде до лилаво-синьото такси. Вече бе започнал да се потапя в прекрасната си фантазия.
Шейфър бръкна в джоба на панталона си и извади три странни на вид зара. Всички имаха по двайсет страни, като тези, които се използват в повечето компютърни игри, особено в ролевите игри. Вместо точки имаха цифри.
Хвана заровете в лявата си ръка и ги претърколи няколко пъти.
Четиримата конници имаше строги правила: всичко зависеше от това какво ще покажат заровете. Идеята бе да се измисли невероятно скандална фантазия, истински шокираща. Състезаваха се четирима играчи от целия свят. Никога преди не бе имало такава игра — нито дори бледо подобие.
Шейфър вече бе готов за приключението, но всяко събитие си има различни варианти. Много зависеше от заровете.
Точно това бе основното — всичко можеше да се случи.
Качи се в таксито и го запали.
Боже господи, беше готов!
6.
Имаше великолепен план в главата си. Щеше да взема само тези пътници — „клиенти“, — които привличаха погледа му и възпламеняваха въображението му до крайност. Не бързаше. Разполагаше с цялата нощ, имаше целия уикенд. Беше във ваканция.
Бе набелязал маршрута си предварително. Първо пое към модерния квартал „Адамс — Морган“. Наблюдаваше оживените тротоари и накъсания ритъм на движението по тях. Тук сякаш всеки втори ресторант се наричаше кафене. Караше бавно и оглеждаше лъскавите надписи, подмина кафене „Пикасо“, кафене „Лотрек“, кафене „Ла Фуршет“, кафене „Бюком“, кафене „Далбол“, кафене „Монтего“, кафене „Шеба“.
Към единайсет и половина, вече по Кълъмбия Роуд, намали скоростта на таксито. Сърцето му се разтуптя трескаво. В главата му се оформяше нещо хубаво.
Една красива двойка излизаше от популярния ресторант „Мамбо Рум“. Мъж и жена, латиноамериканци, на вид малко под трийсетте. Фантастично чувствени.