Танцът на Невестулката [bg]

Сигурно и той беше под трийсет. Беше с набол мустак и се опитваше да си придаде вид, сякаш има опит с такива случаи.

— Ясно. — Кимнах с глава. — Намерихте ли някакви документи за самоличност наоколо?

— Никакви. Търсихме из храстите — отвърна по-младият. — А и тялото е една гледка… — Потеше се обилно и очевидно му се гадеше.

Сложих си латексови ръкавици и се наведох над трупа.

Изглеждаше между петнайсет и осемнайсетгодишна. Гърлото й бе прерязано от едното до другото ухо. Лицето й бе цялото накълцано. Също и ходилата й, което изглеждаше необичайно. Бе ръгана с нож повече от десет пъти — в гърдите и корема. Разтворих леко краката й.

Видях нещо, от което ми се повдигна. Металната дръжка едва се виждаше между краката й. Бях почти сигурен, че е нож и е забит дълбоко във влагалището й.

Сампсън се наведе и ме погледна.

— Какво мислиш, Алекс? Още една?

Поклатих глава, после свих рамене.

— Може би, но тази е наркоманка, Джон. Виж й ръцете и краката. Сигурно има следи от игли зад колената и в сгъвките на лакътя. Нашето момче обикновено не се занимава с наркоманки. Обаче убийството е много брутално. Типично в негов стил. Видя ли металната дръжка?

Сампсън кимна. Рядко нещо му убягваше.

— Дрехите — каза той. — Къде, по дяволите, са отишли? Трябва да намерим дрехите.

— Сигурно някой от квартала ги е свалил — каза младият униформен полицай. — Имало е доста суетене около трупа. Различават се стъпки от различни хора. Така става тук. Никой не го е грижа.

— Ние сме тук — казах му. — Нас ни е грижа. Грижа ни е за всички убити жени.