Брит-Мари беше тук [bg]

– В пет затваряме – казва момичето.

– Значи се разбираме за пет – съгласява се Брит-Мари сама със себе си и се приготвя да запише уговорката с подострения молив, който се е материализирал между палеца и показалеца ѝ.

– Ама нали ти казвам, че не става! – протестира момичето.

– Значи сте заета в пет? – пита Брит-Мари обезпокоено.

– Да... или, значи, тогава затвар... – започва момичето.

– Определено не можем да се срещнем по-късно от пет – заявява Брит-Мари.

– А? – казва момичето.

Брит-Мари се усмихва нечувано, нечувано търпеливо.

– Не искам да създавам неприятности. В никакъв случай. Но все пак не живеем във военно време, нали, мила ми малка приятелко? Цивилизованите хора вечерят в шест часá, така че след пет вече е твърде късно за срещи, не смятате ли така?

– Да?

– Значи предлагате да се срещнем на вечеря?

– Не... ама... к’во... а?

Брит-Мари кима така, сякаш това ѝ коства много усилия.

– Ха. В такъв случай гледайте да не закъснеете. Иначе картофите ще изстинат.

После записва „18:00 – Вечеря“ в бележника си.

Момичето виква нещо след Брит-Мари, но Брит-Мари вече си е тръгнала, защото тя всъщност няма време да стои и да дъвче едно и също цял ден. Часът е 9:35.

Точно в единайсет на вратата отново се чука. Брит-Мари стои отвън и гледа грижовно.

– Имате ли алергии? – пита тя.

– А? – казва момичето.

– Има ли нещо, което не ядете? – пояснява Брит-Мари с онзи вид стоическо спокойствие, с което човек трябва да е въоръжен, ако иска да разговаря с някого, който отговаря на всеки втори съвсем разумен въпрос с: „А?“.

– Аз съм... вегетарианка – успява да каже момичето.

Брит-Мари вади бележника си.

– Ха.

Момичето диша през носа.

– Но... опитах се да ви кажа, че не можем да се срещнем тази вечер...

– Ядете ли риба? – прекъсва я Брит-Мари.

– Да... да, ям риба, но както каз...

– Рибата не е вегетарианско ястие, все пак е месо. Рибешко месо – просветлява я Брит-Мари.

Момичето докосва клепачи с върховете на пръстите си, както прави човек, когато е свикнал да дава прости обяснения на сложни въпроси, тъкмо защото сложните отговори обикновено карат хората да си мислят, че е било по-добре да чуят простата версия.

– Не ям червено месо. Но хората ме разбират по-лесно, ако просто им кажа, че съм вегетарианка.

Брит-Мари, изглежда, премисля информацията.

– Ядете ли сьомга? – пита после и добавя грижовно: – Това е риба. Да знаете.

– Да. Ям сьомга – признава момичето.

Брит-Мари бърше невидими трохи от полата си. Приглажда една липсваща гънка.

– Сьомгата има червено месо.

Възможно е момичето да възнамерява да отговори нещо, но Брит-Мари вече се е насочила към изхода.

Брит-Мари може да приготвя изключителна сьомга, защото това е единствената риба, която Кент обича. Всеки следобед в пет тя му се обажда и го пита дали ще се прибере навреме за вечерята в шест. Той почти винаги казва не, защото има съвещание с Германия, но колкото и късно да се прибере, вечерята го чака топла на масата.