Дрога [bg]

Гъртруд Финч приличаше на гигантска крастава жаба. Беше огромна, сплескана, набита, с рокля в зелен десен. Изглеждаше на около петдесет и много изплашена.

— Разбирам, че сте секретарката на госпожица Уайлдър?

— Да, докторе. Специален асистент, може да се каже.

— Ясно. Вие ли я открихте?

— Да, докторе. Лежеше на леглото, по гръб, напълно облечена и готова за срещата си. Обаче изгаснала като крушка. Приятелят й я чакаше долу, затова я разтърсих, за да я събудя. Не се събуди и повиках линейка.

— Имаше ли някакви хапчета наоколо? Флакони с лекарства?

— Не, нищо такова. До леглото имаше чаша вода, но нямаше лекарства.

— Вземала ли е някакви медикаменти напоследък?

— Ами… имаше крем против слънчево изгаряне, доставиха й го специално от Париж.

— Не не и лекарства?

— Не, докторе.

— Беше ли потисната? Нещастна? Мрачна?

— Не, нямаше нищо такова. Винаги беше в добро разположение на духа, може да се каже. Готвеше се другия месец да започне нов филм.

Кларк извади бележника си.

— Знаете ли кои са лекарите й?

Гъртруд Финч кимна.

— Лекарят й е доктор Колауей, от Бевърли Хилс. Но не е ходила при него повече от година. Има и психоаналитик, доктор Шайн. Той всъщност е хипнотизатор, но има някаква научна степен, не знам. И дерматолог, доктор Ворхис. Той й предписа крема против слънчево изгаряне.

Кларк записа.

— Друг?

— Ами няма, освен тези, с които излиза.

— Излиза с доктори?

— Само един. Той не практикува. Занимава се с изследвания.

Кларк искаше да разбере кои хора биха могли да й дадат медикаменти.

— Как се казва?

— Момент… — Госпожица Финч заби поглед в пода, намръщи се. — Много смешно име всъщност. Имате ли цигара?

Кларк нямаше, но сестрата й предложи. Госпожица Финч запали, изпусна кълбо дим и пак заби поглед в пода. Най-накрая щракна с пръсти.

— Джордж Вашингтон, да.

— И какво му е смешното на това име?

— Съкращението на средното му име — каза госпожица Финч. — К. Джордж К. Вашингтон. За мен това е особено име.

Кларк го записа, откъсна страницата от бележника си и я подаде на Хари, специализанта.

— Свържи се с тези хора. Провери дали някой от тях не е предписвал медикаменти за госпожица Уайлдър.

Хари излезе.

— Надявам се тя да е добре — каза госпожица Финч. — Всички сме много привързани към нея. Говорих с Годфри, готвача, за нея и той също каза, че е много привързан. — Прехапа устна.

— Какво има?

— Ами… Годфри. Каза нещо.

— Какво каза?

— Когато я сваляха към линейката, той я видя и каза: „Помни ми думите. Тя има сънна болест. Африканска сънна болест“.

— Това е много малко вероятно — отбеляза Кларк.

— Слава богу, толкова се тревожех! — възкликна госпожица Финч и се разплака.

Кларк се върна, за да провери състоянието на Шарън Уайлдър. Беше същото. Промивката на стомаха и изпразването му не дадоха резултат — нямаше никакви вещества, дори частици храна.