Дрога [bg]

Роджър Кларк, специалист вътрешна медицина, пое дежурството си в Мемориалната болница „Лос Анджелис“ в шест. Когато стигна на етажа, отиде да се види с доктор Бейкър, дневния дежурен. Откри го в съблекалнята да сменя бялата престилка с нормалните си дрехи. Изглеждаше уморен.

— Как е положението? — попита Кларк, свали спортното си яке и облече бяла престилка.

— Всичко е нормално. Няма особени вълнения, ако не се брои госпожа Лийвър. Вади инфузионните игли, когато си мисли, че никой не я гледа.

Кларк кимна, отиде до огледалото и си оправи вратовръзката.

— Също и Хенри — добави Бейкър. — Тази сутрин получи делириум тременс, седна в ъгъла и започна да спори с малките зелени човечета.

— Как е сега?

— Дадохме му либриум, но въпреки това го наблюдавай. Една от сестрите каза, че я бил опипал снощи.

— Коя?

— Алис.

— Алис? Сигурно наистина халюцинира, щом е опипал нея.

— Прав си. Но не го споменавай пред Алис. Чувствителна е.

Бейкър се облече, запали цигара и описа набързо статуса на останалите пациенти. Почти нищо не се бе променило, откакто Кларк беше свършил предишното си дежурство преди двайсет и четири часа.

— А… — добави Бейкър. — За малко да забравя новопостъпилия. Един от онези, Ангелите на ада. Ченгетата го докараха след инцидент с мотоциклет. Беше в кома и все още не е излязъл от нея.

— Поиска ли консултация с невролог?

— Да, обаче едва ли ще стане преди сутринта.

— Какъв е статусът му?

— Пуснахме обичайните изследвания. Рентген на череп добър, вътречерепна течност нормална, гръден кош окей, леки отклонения при ЕКГ-то, но нищо особено. Всички рефлекси са налице.

— Кардиореспираторна депресия?

— Не, не. Съвсем добре е. Ако го гледаш, ще си кажеш, че е заспал.

— Терапия?

— Няма назначена. Чакаме консултацията. Нека първо го видят невролозите.

— Добре. Нещо друго?

— Не. Това е всичко. — Бейкър се усмихна. — Хайде, до утре.