Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Продължавайки да се усмихва при мисълта за милиони мравки, хапещи бледото пухкаво тяло на Клиф, Аманда огледа туристите, които обикаляха на групички из тази забележителност на Ню Орлиънс дори и в такъв мрачен ноемврийски ден.
От „Кафе дю Монд“ на отсрещната страна на улицата се носеше аромат на кафе от цикория и френски понички, докато автомобилите профучаваха шумно на няколко крачки от нея. Мрачното небе, покрито със сиви облаци, съответстваше на тягостното настроение на Аманда.
Повечето улични търговци не си правеха труда да изваждат сергиите си през зимния сезон, но сестра й Селена считаше гадателския си щанд за не по-малко ценен за Ню Орлиънс от катедралата „Сейнт Луи“, която се издигаше зад тях.
А какво съкровище беше той…
Евтината масичка за игра на карти бе скрита под плътна лилава покривка, която майка им бе ушила, използвайки „специални“ заклинания, известни само на тяхното семейство.
Мадам Селин, Повелителката на луната, както бе известна Селена, седеше зад масичката, облечена с пола от зелен велур, лилав пуловер и пелерина в черно и сребристо.
Странното облекло на сестра й бе в пълен контраст с избелелите дънки, розовия пуловер с плетеници и светлокафявото яке за ски на Аманда. Но пък Аманда винаги бе предпочитала да се облича по-скромно. За разлика от колоритното си семейство, тя мразеше да се откроява. Повече й харесваше да се слива с обкръжението.
— Приключих с мъжете — каза Аманда. — Клиф беше последния влак за никъде. Омръзна ми да хабя време и енергия за тях. От сега нататък ще съсредоточа цялото си внимание върху счетоводството.
Селена направи гримаса на отвращение, докато разбъркваше картите таро.
— Счетоводство? Сигурна ли си, че не си сменено дете?
Аманда се засмя унило.
— Всъщност съм убедена, че съм сменено дете. Просто искам истинското ми семейство да дойде да ме вземе, преди да е станало твърде късно и да прихвана някои от вашите странности.
Селена се разсмя и взе да реди картите таро.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът?
— Че съм прекалено тесногръда и праволинейна — отвърна Аманда, използвайки думите, с които майка й и осемте й по-големи сестри често я охарактеризираха.
— Ами, да, това също. Но си мисля, че трябва да промениш вкуса си. Спри да си падаш по тези досадни вундеркинди с вратовръзки, които вечно се жалват на майките си, че това тяхното не е живот. Ти, сестричке, имаш нужда от разтърсващ секс с мъж, който ще накара сърцето ти да се разтупти. Говоря за някой наистина безразсъден и необуздан мъж.
— Някой като Бил? — попита с усмивка Аманда, като си помисли за съпруга на Селена, който бе по-тесногръд и от нея.
Сестра й поклати енергично глава.
— О, не, това е различно. Виж, в случая аз съм безразсъдната и невъздържаната, така че не го оставям да скучае. Затова ние сме идеални един за друг. Постигаме равновесие. А при теб няма такова. Ти и твоите гаджета винаги накланяте везните към Царството на скуката.
— Хей, аз харесвам скучните мъже. На тях може да се разчита, а и не ми се налага да се притеснявам, че могат да имат издънки заради повишен тестостерон. В края на краищата и аз не съм първа красавица.
Селена изсумтя, докато обръщаше картите.
— Струва ми се, че имаш нужда от няколко терапевтични сеанса с Грейс.
Аманда се усмихна подигравателно.
— Да бе, притрябвали са ми съвети за мъжете от сексоложка, която се омъжи за гръцки любовен роб, призован да се появи от книга. Не, благодаря.
Независимо от казаното, Аманда действително харесваше Грейс Алекзандър. За разлика от обичайната тумба откачени приятели на Селена, Грейс бе уравновесена и за щастие напълно нормална.
— Как е тя, между другото?
— Добре. Никлос проходи преди два дни и сега не се спира.
Аманда се усмихна, като си представи очарователното русокосо мъниче и неговата сестра близначка. Харесваше й, когато Грейс и Джулиън й ги оставяха да ги погледа.
— Кога се очаква новото бебе?
— На първи март.
— Обзалагам се, че са развълнувани — каза Аманда, изпитвайки лека завист. Винаги бе искала къща, пълна с деца, но на двайсет и шест години перспективите й не бяха никак розови. Особено, след като не можеше да намери мъж, готов да създаде поколение с жена, чието семейство бе за освидетелстване.
— Знаеш ли — каза Селена със замечтано изражение, което накара Аманда да се свие. — Джулиън има брат, който също е затворен в книга чрез проклятие. Би могла да опиташ…