Игри за милиарди [bg]

Голайтли беше приел първото обаждане на Уайли и бе препратил предложението на горния етаж едва след няколко проверки. Биографията му беше получена с елегантен финт от фирмата за набиране на персонал, уредила прехвърлянето на Уайли в „Колдрон“. Естествено, информацията бе поверителна, но ловците на таланти искаха и занапред да правят бизнес с Капитол Груп. Услуга за услуга. Нарушаването на доверието си оставаше в края на краищата само дребна техническа подробност.

— Уайли не е женен — продължи Голайтли с подробности, които не бяха в папката. — Армейско хлапе, родено във Форт Бенинг, отличен успех до края на средното образование, на две точки от съвършените резултати в колежа. — След кратка пауза, добави: — В колежа е играл лакрос. В „Ол-Америка“, нападател, с нерви от стомана.

Другите двама мъже вдигнаха вежди. Академичните успехи, героизмът в сраженията и успехите в бизнеса бяха впечатляващи, но спортните занимания определено улучиха десетката.

Голайтли беше получил ценните подробности от състудент на Уайли от Принстън, с когото членуваха по една случайност в един и същ голф клуб. Онзи беше надут всезнайко и отчайващ досадник и на всичко отгоре играеше голф безобразно. Но, както се оказа, си струваше да изтърпи безкрайното му дърдорене и размахване на стика, сякаш сечеше дърва. Уайли играл и през четирите години, докато учел. Нямал страх от нищо, имал светкавични рефлекси и бил много бърз около мрежата. През последната му година в колежа „Ол-Америка“ станал втори в страната. Освен това през тези четири години ходел и с едно и също момиче от специалност „Английска литература“, със страхотни крака и поетични очи, която сега се прехранвала, като вкарвала сълзливи романчета в списъците на бестселърите. Казала му „чао“, когато завършили, и той избрал армията.

— И какво иска? — нетърпеливо попита Бланк и се размърда на стола си.

— Описа го само като възможност. „Невероятна възможност“, това бяха точните му думи. — Голайтли повтори отговора, който бе дал и предишните три пъти, когато Бланк бе попитал същото. Тази тайнственост бе отнела по-голямата част от последните трийсет минути. Той погледна часовника си. — След минута ще можеш да го попиташ лично.

Голайтли беше опитал да измъкне информацията от самия Уайли, но той учтиво и неизменно отказваше да му я даде. Поради някаква причина Уайли предпочиташе да стиска картите до гърдите си, докато не се срещне лично с момчетата от отдела по изкупуванията.

Отделът по изкупуванията с кредити беше острието на голямо и невероятно могъщо копие. В бизнеса, на който в компанията се гледаше като на военна операция, отделът играеше ролята на щурмови отряд. Всички бяха подбирани много старателно според апетита и неутолимата амбиция. Най-важното — членовете му трябваше да са хладнокръвни и безмилостни. Те сключваха сделките. Те откриваха целите и разбиваха вратите. Те откриваха слабостите и увеличаваха натиска, докато другата страна не отстъпеше и не приемеше цената, която Капитол Груп бяха решили да платят.