Игри за милиарди [bg]

Абдула затаи дъх. Ръката му беше отпусната, докато гледаше как конвоят приближава контейнера. Мустафа му беше казал да не натиска спусъка прекалено рано. Било се случило вече два пъти с млади идиоти, обзети от възбуда или нерви, които бяха похабили бомбите, без да убият никого. Няма ли трупове, няма пари — беше ги предупредил той със зла усмивка, която разкри кои зъби му бяха избили с ритник при един от многото му неуспешни опити да извърши престъпление.

Абдула погледна нагоре към Хади, който се бе навел през прозореца и извиваше врат, за да види големия взрив.

След миг първото превозно средство се изравни с контейнера. Абдула видя мъжете вътре — единият говореше по радиото, а другият, малко по-млад, се хилеше и държеше волана. Абдула реши да изчака кола с повече пътници, но в този момент ръката му сякаш придоби своя собствена воля и здраво стисна устройството.

Резултатът беше мигновен и поразяващ. Абдула почувства как взривът буквално го натика по-навътре в шахтата, като тапа в бутилка. Изпищя от болка и стисна очи, за да се предпази от сипещия се от пътя прахоляк. Ушите го боляха. Още не го знаеше, но тъпанчетата му бяха спукани.

Когато отвори очи, видя, че хъмвито се е преобърнало и се поклаща на една страна като огромна играчка, духната от вятъра. Джипът гореше и той усещаше горещината на пламъците дори и от петдесет метра разстояние. Видя как един едър мъж се промуши нагоре през страничната врата и отчаяно се мъчи да се измъкне от огъня. След миг падна на земята и запълзя напред само с ръце. Не би могъл да го направи по друг начин, защото краката му ги нямаше.

Едрият американец като че ли погледна Абдула право в очите със смесица от шок и разбиране. После се отпусна неподвижно за момент. Кървеше и страдаше. Абдула не чуваше, но ясно си представяше стоновете му и жалките му опити да диша. Видя как ръката му помръдна и се насочи към джоба на ризата. Извади нещо и се вторачи в него.

Абдула напрегна всички сили, за да се измъкне от шахтата и да пристъпи напред. Големият американец продължаваше да гледа нещото в ръката си и Абдула присви очи, за да види какво е. Явно онзи умираше и момчето искаше да разбере какво е последното нещо, което толкова отчаяно иска да види човек на косъм от смъртта.

Най-накрая Абдула се измъкна от шахтата. За своя изненада установи, че едва успява да ходи. От ушите му струеше кръв. Тръгна със залитане напред, докато не застана над американеца.

В ръката му видя снимка на привлекателна руса жена, прегърнала две малки руси момиченца, които се смееха.