Изпепеляване [bg]

Много жалко, защото цялата тази сила и физическа красота не компенсираха факта, че все пак си оставаше един 110-килограмов ходещ и говорещ дръвник.

Сякаш дочул мислите й, Корт извърна очи към нея.

Тери се обърна небрежно към един от униформените полицаи и го инструктира да започне да проучва тълпата. Докато говореше, тилът й настръхна, като че ли всички косъмчета се наежиха, и нещо в гърдите я стегна. Един поглед през рамо потвърди, че Корт все още я гледаше. Погледът му беше яростен.

Тя нямаше представа защо. Така де, нали преди малко й каза, че не я искаше тук.

Тери познаваше Кортланд Гембъл от десет години, от завършването на Полицейската академия. Неговият брат Жан-Делано й беше съученик, а целият клан Гембъл беше дошъл на церемонията. И понеже Джей Ди и братята му бяха трима от най-привлекателните мъже в града, всяка жена се стремеше да се докопа до тях.

Тери харесваше Джей Ди, дори когато се състезаваха за титлата най-добър стрелец на стрелбището. Когато той я повика, за да я представи на семейството си, тя бе готова да хареса неговия по-голям брат.

И виж докъде те докара това, скъпа.

В този момент някакъв микрофон изникна пред лицето на Тери.

— Детектив Винсент, можете ли да съобщите на нашите зрители някакви подробности за жертвите на тази ужасна трагедия?

— Не и ако ми навираш това нещо в носа, Триш.

Патриша се отдръпна, но не много.

— Моля ви, детектив, вие нямаше да сте тук, ако тези хора не бяха убити. Кажете ни нещичко.

— Добре. — Тери се наведе и снижи гласа си до шепот. — Жълтото изобщо не ти отива.

Остави ядосаната репортерка, прекоси улицата и сви в уличката покрай сградата. Един млад пожарникар стоеше на стража до наредените тела, докато двама криминалисти опаковаха останките. Огнеборецът беше свил ръце в юмруци, а върху почернялото от сажди лице се виждаха две чисти петна около очите.

Тери отиде право при него и вдигна значката си.

— Детектив Винсент, „Убийства“. — Тя провери името на значката му: Маккарти. Същото като на един от главните следователи на Корт, подобно на полицейската жилка, огнеборството също се предаваше по фамилна линия. — Имаш ли някаква връзка с Тил Маккарти?

— Той е баща ми. — Момчето я изгледа. — С какво мога да ви помогна, госпожо?

— За начало не ме наричай госпожо. Викай ми Тери.

Тя клекна пред най-далечния труп и повдигна чаршафа. По лицето на младия мъж се виждаха леки изгаряния и наранявания, но причината за смъртта беше очевидна от зачервената кожа и саждите, почернелите устни и ноздри. Широко отворените тъмни очи бяха застинали в оцъклен мъртвешки поглед. — Всички ли са в такова състояние?

— Само петима. Последните двама ей там — той кимна към другия край на редицата — са много зле обгорели.

Тери чу разкъсване, нещо потече и единият от дознателите изруга тихичко. Ясно, тялото се разпада. Тя извади цигарите си и подаде пакета на младия пожарникар.