Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изпепеляване [bg]
Изпепеляване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изпепеляване [bg]

Электронная книга - «Изпепеляване [bg]». Краткое содержание книги:

Сериен подпалвач нанася поредните си удари. Първо изпепелява бар в Ню Орлиънс, убивайки петнайсет души, включително съпругата на местния мафиотски бос, а след това подпалва млада жена от висшето общество в собствената й кола. Случаят е поет от детектив Тереза Винсент, която е принудена да води разследването в тясно сътрудничество с последния мъж, когото би искала да види — началника на пожарната Корт Гембъл. Двамата са свързани от страстна нощ, прекарана преди време заедно. Нощ, която искат, но не могат да забравят. Дали сега огнената опасност, надвиснала над целия град, няма да възпламени отново и чувствата между Тереза и Корт? И дали Корт наистина има връзки с мафията, както го обвиняват?
„Джесика Хол ще ви накара да искате още и още от нейните книги.“ Сп. Booklist
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 124
Перейти на страницу:

— Добре. — Корт потупа радиостанцията на колана си. — Обади се, ако имаш нужда от помощ — рече той и се насочи към моториста.

Пожарите притежаваха неустоима притегателна сила. Когато Корт постъпи в отдела, отначало бе потресен и отвратен, виждайки колко народ се струпваше да гледа горящите сгради. Но с течение на годините осъзна, че повечето зяпачи изпитваха някаква неохотна, страховита погнуса, същата, която изпитваха, когато минаваха покрай гибелна автомобилна катастрофа и не можеха да извърнат поглед.

Това обаче не даваше право на онзи хлапак да бръмчи насред опасен пожар.

Корт го приближи изотзад, докато мотористът разхлабваше каишката под брадичката си, и постави ръка върху лявото му рамо.

— Стой.

Мотористът замръзна на място, после свали каската и се обърна. На бялата шия висеше златна детективска значка, нанизана на тънък черен шнур. Уличното осветление озари умно лице, щръкнала кестенява коса и дръпнати лешникови очи. Черното кожено яке покриваше омачкана бяла блуза и слабата издутина на кобура.

Корт отдръпна ръката си.

— Детектив Винсент.

— Комисар Гембъл.

Беглата усмивка, която пробяга по устните на Тери Винсент, беше почти толкова хладна, колкото и гласът й. Устните на Тери бяха една от причините да я избягва. Другата бе, че знаеше отлично какво умее тя с тях.

— Защо си тук?

— В „Убийства“ бяха поели повикването и ми го възложиха, понеже ми е на път за вкъщи. — Тя разсея с ръка облака дим срещу лицето си, преди да огледа сградата. — Лоша работа, нали?

— Да.

Корт не се беше доближавал до Тери Винсент от Марди Гра и сега забеляза някои промени. Беше още по-слаба и още по-мургава. Косата й изглеждаше по-къса, но когато изви глава, той видя, че я бе оставила да израсне и я беше прихванала, за да не й пречи. Под очите й имаше дълбоки сенки. Когато извади бележник и химикалка, той видя, че ноктите й бяха квадратни и дълбоко изрязани.

Поне няма да ги гризе, когато не може да запали цигара, помисли си той.

По лицето на детектива от отдел „Убийства“ нямаше нито следа от грим. Миниатюрна вдлъбнатина в долната устна му подсказа, че пак пушеше твърде много. Обикновеният кафяв панталон беше твърде широк и намачкан, като че ли го бе носила цяла седмица. Ако не беше шнолата с шарка на костенурка и леката извивка на гърдите под кожено яке, по нищо нямаше да личи, че е жена.

Нямаше нищичко, което да му харесва в нея, и въпреки това му се прииска да я завлече до най-близката стена, да я притисне до нея и да провери с ръцете си какво друго се бе променило. А после да го направи с уста.

Тери отмести поглед при вида на още два увити трупа.

— Колко са вътре?

— Все още не знаем. — Той кимна към труповете. — С тези стават дванадесет.

Изражението й не се промени, но той и не очакваше да реагира. Подобно на брат му, Джей Ди, Тери беше свикнала да гледа смъртта в лицето.

— Пак ли е дело на Подпалвача?

— Може би. — Значи следеше случая. Сигурно, за да се надсмива над неспособността му да залови един сериен подпалвач. — Не бива да казваш нито дума пред медиите.

— Искаш да кажеш, че не мога да дам извънредно интервю на Триша Браун? Мамка му, мислех си, че ще ми излезе късметът. — Тя свали якето си и го завърза около кръста си. — Отивам да преслушам момчетата и да огледам телата. Доскоро, комисар.

Начинът, по който така небрежно го отпращаше, винаги го беше вбесявал. Но след случилото се между тях в нощта на Марди Гра беше като шамар в лицето.

— Нямаш работа тук.

Нещо проблесна в очите й.

— Тогава подай до шефа ми още едно оплакване срещу мен. — И го заобиколи.

Тери Винсент бе уморена. Беше изкарала двойна смяна, опитвайки се да отхвърли малко бумащина преди прехвърлянето. Отне й девет поредни часа кълване с два пръста на античната пишеща машина, цяло шишенце коректор и шест аспирина, докато я преоре. Когато най-сетне си тръгна, единственото, което искаше, беше да се прибере вкъщи, да си легне и да спи до двадесет и деветия си рожден ден. Единственото наистина гадно нещо в това да бъдеш ченге беше бумащината.

Тя каза на Корт Гембъл истината, повикването от Френския квартал я хвана на вратата. Нощната смяна в отдел „Убийства“ беше последна грижа, а началник-смяната беше ветеран с тридесетгодишен стаж, който предпочиташе да си гледа Хауърд Стърн, вместо да поема повиквания. Беше три часът сутринта, затова тя реши, че Корт Гембъл нямаше да бъде на местопроизшествието.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)