Последната одисея [bg]

Франческо знаеше, че ако думите на папата бяха истина, това вероятно беше най-ранната записана версия на Омировия епос. Той най-сетне си върна дар слово.

— Но защо тази глава е тук, напъхана между страниците на стара персийска книга за механични устройства?

— Може би заради това.

Папата взе последния лист от фолиото. На него имаше сложна изящна илюстрация. Приличаше на механична карта от зъбни колела и жици, покрай която имаше написани на арабски бележки. Теренът, изглежда, обхващаше цялото Средиземноморие и отвъд него. Въпреки това механичната карта изглеждаше незавършена.

— Какво е това? — попита Франческо.

Папата се обърна към Леонардо.

— Надявам се вие да откриете това, скъпи приятелю. Преводачите успяха да открият само отделни насоки.

— Какви? — с блеснали очи попита Леонардо, който очевидно вече беше грабнат от загадката.

— Първата. — Папата чукна с пръст арабския превод на „Одисея“. — Тази част от поемата разказва за пътуването на Одисей до Подземното царство на Хадес и Персефона, гръцката версия на ада.

Франческо се намръщи неразбиращо.

Папата посочи илюстрираното устройство и обясни:

— Изглежда, че Синовете на Мойсей са се опитвали да създадат средство, което да ги отведе там. — Той погледна сериозно Леонардо. — До Подземния свят.

Леонардо изсумтя насмешливо.

— Ама че нелепица.

Леки тръпки побиха Франческо.

— Защо им е било да търсят подобно място?

Папата сви рамене.

— Никой не знае, но определено е тревожно.

— Защо? — попита Леонардо.

Папата ги погледна, за да се увери, че виждат, че говори сериозно, след което посочи последния ред под илюстрацията.

— Защото тук пише… че Синовете на Мойсей са го намерили. Намерили са входа към Ада.