Последната одисея [bg]

Времето изтичаше.

След три дни Леонардо трябваше да замине с папа Лъв X на север за Болоня за срещата с френския крал Франсоа I, който неотдавна беше превзел и плячкосал Милано. На тази среща трябваше да се уреждат държавни дела, но кралят беше наредил на нея да присъства и Леонардо. Странното му искане беше придружено с писмо.

Изглеждаше, че кралят, който познаваше таланта на Леонардо, искаше от него да изпълни творба, която да увековечи победата на французите. Подробностите бяха описани в писмото. Крал Франсоа искаше от Леонардо да създаде механичен лъв от злато, способен не само да се движи самостоятелно, но и гърдите му да се отварят, разкривайки зъбните колела вътре и скрития букет лилии, символ на френския престол.

Франческо, който му бе чирак отдавна, сякаш прочете мислите му.

— Наистина ли мислите, че можете да създадете подобно творение?

Леонардо погледна младежа.

— Колебание ли долавям в гласа ти, Франческо? Нима се съмняваш в изобретателността ми?

Младежът заекна и лицето му пламна.

— Аз… разбира се, че не, маестро.

Леонардо се усмихна.

— Добре, защото в самия мен има достатъчно съмнение. С арогантност можеш да стигнеш само донякъде. Великите творби са плод на равни части божествен талант и земно смирение.

— Смирен? — Франческо повдигна вежда. — Вие?

Леонардо се засмя. Момчето го познаваше отлично.

— Най-добре е да показваш арогантност пред другите. Да убедиш света в увереността си във всичките ти начинания.

— А насаме?

— Тогава трябва да познаваш истинския себе си. Човек трябва да е достатъчно смирен, за да осъзнава собствените си ограничения и да разбира, че трябва да научи още. — Леонардо си спомни как беше зяпал осветения от фенера таван на Микеланджело и какво беше научил от него. — Именно там започва истинският гений. Ако е въоръжен с достатъчно знания и находчивост, човек може да постигне всичко.

И забърза към библиотеката, готов да докаже думите си.