Престиж [bg]

— Имате предвид искането за среща? Никой тук не е влизал във връзка с вашия вестник. А ако имате предвид дали отричам появата на отец Франклин, отговорът е да.

Взирахме се един в друг. Разкъсвах се между раздразнението, което изпитвах към нея, и безсилието в себе си. Винаги когато нещата тръгваха на зле, като в този случай, обвинявах себе си за липсата на опит и достатъчна мотивация. Другите журналисти във вестника, изглежда, винаги знаеха как да се справят с хора като мисис Холоуей.

— Мога ли да се видя с човека, който отговаря за нещата тук? — попитах.

— Аз ръководя администрацията. Всички останали се занимават с учението.

Вече се канех да се откажа, но реших да направя последен опит:

— Името ми говори ли ви нещо?

— Трябва ли?

— Споменали са името ми.

— По всяка вероятност е бил човек от пресслужбата ни, не от тук.

— Един момент — казах аз.

Върнах се до колата, за да взема бележките, които бях получил предния ден от Уикъм. За момент останах до вратата под лекия дъжд, загледан в покритата с локви земя. Когато влязох вътре, мисис Холоуей все още стоеше пред стълбището, но междувременно беше оставила папките някъде.

Застанах до нея и започнах да разлиствам страниците, докато не стигнах до една, адресирана до Уикъм. Беше факс. Пишеше следното: „До мистър Л. Уикъм, водещ редактор, Кроникъл. Изисканите от вас подробности, както следва: Църква на добрата вест за Исуса Христа, Колдлоу, Дарбишър. На един километър извън село Колдлоу, северна посока, шосе А623. Паркиране на главния портал или в имота. Мисис Холоуей, администратор, ще предостави информацията на вашия репортер мистър Андрю Уестли. Подпис: К. Анджиър.“

— Това няма нищо общо с нас — каза мисис Холоуей, след като го прочете. — Съжалявам.

— Кой е К. Анджиър? — попитах аз. — Мистър? Мисис?

— Тя живее в частното крило в източната част на сградата и няма връзка с Църквата. Благодаря ви.

Вече беше сложила ръка на лакътя ми и ме изтласкваше учтиво към вратата. Каза ми, че ако продължа по чакълестата пътека, ще стигна до входа, откъдето мога да вляза в частното крило на къщата.

На тръгване казах:

— Съжалявам, ако се е получило някакво объркване. Нямам представа как е възможно да се случи.

— Ако искате някаква допълнителна информация за Църквата, ще ви бъда много признателна да се обърнете към пресслужбата ни. Това е тяхно задължение, нали разбирате.

— Да, добре. — Вече валеше по-силно, а не бях взел палто. Казах: — Може ли да ви попитам само още нещо? Всички ли отсъстват в момента?

— Не, имаме пълна посещаемост. Тази седмица обучаваме повече от двеста души.

— Имам чувството, че къщата е съвсем празна.

— Предпочитаме да поднасяме добрата вест мълчаливо. Аз съм единственият човек, на когото е позволено да говори през деня. Желая ви всичко добро.

Тя се прибра и затвори вратата.