Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Ние вече не горим хора на кладата — каза кардиналът, все още загледан през прозореца. Очевидно съжаляваше за това.
— Във всеки случай — обади се архиепископът, — беше решено засега — той наблегна на последната дума — разследването да се води от Института по външни дела. Само ако се появи по-сериозно доказателство, случаят ще бъде предаден официално в ръцете на Инквизицията.
— Напомням ти, братко во Христе, че Инквизицията не съществува от тридесет години — каза кардиналът.
— Прав сте. Простете ми, Ваше преосвещенство. Исках да кажа в ръцете на „Конгрегация за защита доктрината на вярата“.
Монсиньор Спада млъкна за миг. Погледът му, отправен към Кварт сякаш казваше: „Пази се от този поляк“. Когато отново проговори, тонът му беше сдържан и формален.
— Вие, отче Кварт, ще прекарате няколко дни в Севиля. Трябва да направите всичко възможно, за да откриете кой е изпратил съобщението. Свържете се с местните църковни власти. И преди всичко, провеждайте разследването благоразумно и дискретно. — Той сложи нова папка върху първата. — Тук е цялата информация, която имаме. Имате ли въпроси?
— Само един, монсиньор.
— Да?
— Светът е пълен с църкви, затрупани с проблеми и заплашени със скандал. Какво е особеното при тази?
Архиепископът погледна към Ивашкевич, но инквизиторът мълчеше. Спада се приведе над папките върху бюрото, сякаш търсеше точните думи.
— Предполагам — каза най-накрая той, — че е, защото Папата оценява труда, който си е дал хакерът.
— Не бих казал, че го оценява — каза отнесено Ивашкевич.
Спада сви рамене.
— Тогава нека кажем, че Негово светейшество е решил да отдели лично внимание на този въпрос.
— Въпреки наглостта на хакера — добави полякът.
— Да — каза архиепископът. — По някаква причина съобщението на персоналния му компютър е пробудило любопитството му. Иска да бъде информиран за случая.
— Да бъде информиран — повтори Кварт.
— Редовно.
— Трябва ли да се съобразявам с местния църковен глава в Севиля?
— Единственият ви началник в този случай е монсиньор Спада — каза кардиналът.
В този момент електричеството се включи. Огромният полилей освети стаята и накара диамантения кръст и пръстена на кардинала да заблестят, докато сочеше към директора на ИВД.
— Ще докладвате само и единствено на него.
Светлината леко смекчаваше ъгловатото му лице и размиваше строгата линия на тънките му, твърди устни. Устни, целували само одежди, камък и метал.
Кварт кимна.
— Да, Ваше преосвещенство. Но начело на севилската епархия е архиепископът. Какви са инструкциите ми по отношение на него?
Ивашкевич преплете ръце под златния си кръст и погледна към ноктите на палците си.
— Всички ние сме братя во Христе. Добрите отношения, дори сътрудничеството са за предпочитане. Но щом веднъж отидете там, ще бъдете освободен от обета си за послушание. Нунцият на Мадрид и местната архиепископия са получили инструкции.
Кварт се обърна към Спада.
— Може би негово преосвещенство не знае — каза той, — че архиепископът на Севиля не ме обича…
Преди две години несъгласието върху мерките за сигурност по време на посещението на папата в андалуската столица беше предизвикало вражда между Кварт и Негова светлост Акилино Корво, архиепископ на Севиля.
— Знаем за проблемите ви с монсиньор Корво — каза Ивашкевич, — но архиепископът е църковен служител. Той е способен да постави по-висшата цел над личната си неприязън.
— Ние всички сме част от Църквата на свети Петър — каза Спада и Кварт осъзна, че макар и Ивашкевич да е опасен играч от отбора, ИВД има силни позиции в този случай. Позволи ми да ги запазя такива, казваше изражението на началника му.
— Архиепископът на Севиля е бил информиран от учтивост — продължи полякът. — Но вие имате пълната власт да изисквате информацията, от която имате нужда и да използвате всички средства, които сметнете за необходими.
— Законни средства, разбира се — каза Спада.
Кварт се насили да не се усмихне.
Ивашкевич ги наблюдаваше и двамата.
— Точно така — каза той след малко. — Разбира се, законни средства. — Той докосна веждата си с пръст, сякаш казваше „Внимавайте с ученическите си игрички. Една грешка и ще ви пипна и двамата“. — Помнете, отче Кварт — продължи кардиналът, — че целта на вашата мисия е само да съберете информация. Трябва да останете напълно неутрален. В зависимост от това, което откриете, по-късно ще решим какво да предприемем. Засега, каквото и да откриете, трябва да избягвате всякаква публичност или скандал. С божията помощ, разбира се. — Той млъкна и отправи поглед към фреската на Тиренско море, като движеше глава настрани, сякаш четеше някакво тайно съобщение, записано там. — Помнете, че днес истината не винаги ни прави свободни. Става дума за истината, която става обществено достояние.