Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Сега търси достъп до INMAVAT.
Отец Ареги потупа тревожно с пръсти по едно от компютърните ръководства, затрупали масата. INMAVAT беше секретен списък на изтъкнати членове на Римската курия (Висш съвет на римо-католическата църква — (Б. р.)). Достъп до него се получаваше само посредством таен личен код.
— Ще проследим ли сигнала? — попита той.
Куи посочи с брадичка към монитора на съседната маса, сякаш казваше „Вече помислих за това“. Свързана с полицията и телефонната централа на Ватикана, системата записваше всяка информация за сигнала на натрапника. В нея имаше и капан — серия от команди, които забавяха нарушителите достатъчно дълго, за да бъдат локализирани и идентифицирани.
— Това няма да ни помогне много — каза Куи след няколко мига. — Висперас крие изходящата си точка, като прескача между различни телефонни системи. Всеки път, когато направи затворена верига в някоя от тях, трябва да го проследим обратно до телефонната станция. Ще трябва да остане дълго в системата, за да можем да вземем някакви мерки. И пак ще може да създаде проблеми, ако това е, което иска.
— Какво друго може да иска?
— Не знам — отвърна младият мъж, който изглеждаше едновременно заинтригуван и развеселен. Но когато продължи, лицето му отново беше сериозно.
— Понякога те просто искат да поразгледат или да оставят някое съобщение от рода на „Капитан Светкавица беше тук“.
Той млъкна, вперил поглед в екрана.
— Но този си дава твърде много труд, за да се задоволи само с разходка из системата.
Отец Ареги кимна два пъти, все още погълнат от това, което ставаше на екрана, но после изглежда взе решение. Погледна към телефона, който блестеше в конусовидния сноп светлина на лампата и посегна, но ръката му спря във въздуха.
— Смяташ ли, че ще успее да проникне в INMAVAT?
— Току-що го направи.
— Мили боже!
Сега червеният курсор примигваше бързо, докато слизаше надолу по списъка от файлове на екрана.
— Бива го — каза Куи, който вече не криеше възхищението си. — Да ми прости Господ, но този хакер е много добър.
Той млъкна и добави:
— Дяволски добър.
Беше се отказал да работи с клавиатурата и сега просто наблюдаваше, подпрян с лакти на масата. Списъкът със забранен достъп сега се виждаше изцяло на екрана. Четиридесет и осем кардинали и висши служители, всеки от които имаше код за кореспонденция. Курсорът премина два пъти върху списъка, после спря до знака VО1А.
— Свиня — промърмори отец Ареги.
Статистическият файл за прехвърляне на информация показваше леко намаляване на свободната памет. Натрапникът беше обезвредил блокиращата система и прехвърляше някакъв файл в системата.
— Кой е VО1А? — попита отец Куи.
Отец Ареги не отговори веднага. Той разкопча яката на расото и прекара ръка по главата си. Отново погледна невярващо към екрана. После вдигна бавно телефонната слушалка и след моментно колебание набра аварийния номер на секретариата на Ватиканския дворец. Той иззвъня седем пъти, преди от другата страна някой да заговори на италиански. Отец Ареги прочисти гърлото си и му съобщи, че в персоналния компютър на Светия отец е проникнал натрапник.
I
Мъжът от Рим
Той неслучайно носи меч. Той е божи представител.