Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Тежко. Всъщност, много тежко. Заклел се да срути църквата.
Кварт поклати глава.
— Звучи доста крайно. Една сграда не може по собствена воля да причини зло на някого.
— Надявам се. — Мастифът беше сериозен. — За всички ни е по-добре да е така.
— Не мислите ли, че монсиньор Корво просто търси извинение, за да разруши църквата и да приключи с нея?
— Това определено е добро извинение. Но има и още нещо. Архиепископът храни лична неприязън към тази църква или към свещеника. Или и към двамата.
Той замълча и загледа картината на стената: романтичен пейзаж, изобразяващ Рим, когато папата още е бил монарх, с арката на Веспасиан на преден план и купола на „Св. Петър“ в далечината, заобиколен от покриви и старинни стени.
— Има ли съмнителни обстоятелства около смъртта на тези двама души? — попита Кварт.
Архиепископът сви рамене.
— Зависи какво наричаш подозрителни. Архитектът паднал от покрива, а един камък от свода се срутил върху главата на свещеника.
— Определено живописно — каза Кварт и вдигна чаша към устните си.
— И кърваво. Секретарят бил направо на кайма. — Спада по сочи към тавана. — Представи си диня, смачкана от десеткилограмово парче корниз. Прас!
Кварт примигна. Можеше да си представи.
— Ами испанската полиция? — попита той.
— Казват, че и двата случая са злополука. Именно това прави израза „църква, която убива, за да се защити“ така смущаващ. — Спада се намръщи. — А сега, благодарение на някакъв нахален хакер, Светият отец също се безпокои за това. И работата на ИВД е да разсее тревогата му.
— Защо ние?
Архиепископът тихичко се засмя. Профилът му напомняше на Кварт старинната гравюра на центуриона, разпнал Христос. Големите му силни ръце почиваха върху масата. Под грубата външност на ломбардски селянин, Мастифът държеше ключа към всички тайни на държавата, която имаше три хиляди служители в самия Ватикан, три хиляди архиепископа по света и отговорността за духовното напътствие на милиард души. Носеха се слухове, че при последния конклав, той е изровил медицинските картони на всички кандидати за папа и проверил нивото на холестерола им, за да получи представа колко дълго ще живее новият първосвещеник. Директорът на ИВД беше предсказал избирането на Войтила и ориентацията надясно, още докато димът, виещ се над Сикстинската капела, беше черен. (Папата се избира от конклав на кардиналите, които гласуват тайно, в пълна изолация, в продължение на няколко дни. Бюлетините се изгарят в Сикстинската капела и по цвета на дима множеството на площад „Свети Петър“ разбира кога се е стигнало до избор. Когато няма избран папа, димът е черен, при окончателния избор димът е бял. — (Б. р.))
— Защо ние ли? — каза той най-накрая. — Защото теоретично ние се ползваме с доверието на папата. На всеки папа. Но във Ватикана има много фракции, които се стремят към власттта и напоследък Светата инквизиция придоби влияние за наша сметка. Работехме заедно като братя християни. — Той махна с ръка пренебрежително. — Ти знаеш това по-добре от всички.
Кварт наистина знаеше. До скандала, след който целият финансов апарат на Ватикана беше заменен и полският екип се обърна към православието, връзките между ИВД и Инквизицията бяха формални. Но преследването и унищожението на либералните елементи бяха сложили начало на безмилостното разчистване на стари сметки в курията.
— Времената са трудни — каза архиепископът с въздишка, вглъбен в рисунката на стената. После отпи от питието си и се облегна, цъкайки с език. — Само папата има право да умре там — добави той, като посочи купола на Микеланджело в далечината. — Четиридесет хектара, на които се намира най-могъщата държава на земята, която обаче има структурата на средновековна абсолютна монархия. Престол, крепен само от религия, която се е превърнала в представление — телевизионни предавания за пътуванията на папата и какво ли още не. Но под това се крие реакционният фанатизъм на Ивашкевич и приближените му.
Той отмести поглед от картината почти презрително.
— Сега това е борба на живот и смърт — продължи по-спокойно. — Църквата може да функционира, само ако властта й е безпрекословна и структурата й остане компактна. Номерът е да се задържи така. За тази цел Конгрегацията за защита доктрината на вярата е толкова ценно оръжие, че влиянието й нараства от 80-те години, когато Войтила отиде в Синай и разговаряше с Бога всеки ден. — Кучешките му очи разсеяно се огледаха в изпълнената с ирония пауза. — Светият отец е непогрешим, дори в грешките си, а възстановяването на Инквизицията е добро средство за укротяване на дисидентите. Кой вече помни Кунг, Кастильо, Шилбек или Боф? (Ханс Кунг — съвременен рииокатолически теолог, швейцарец, чиито противоречиви либерални възгледи биват порицани от Ватикана през 1979 г.