Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Ерос и Танатос — сексът и смъртта. Когато древните гърци пишели за секса, това било комедия, за смъртта — трагедия. А сцената пред нас представляваше смесица от печалното, отвратителното и смешното. Както знае всяко ченге, иронията е защитен механизъм, начин за постигане на безпристрастност, без който нямаш надежда да спипаш лошите.
Така или иначе, това е нейното оправдание. За моето предпочитам да премълча.
Изкашлях се, опитах се да си избистря мозъка и попитах:
— И тъй, убийство или самоубийство?
— Ами… разследващият детектив спомена още няколко неща, които би трябвало да знаете.
— Продължавайте.
— Когато прислужницата влязла в стаята, телевизорът работел… както и дивидито, макар и в пасивен режим.
— Значи е зяпал в екрана, преди да дръпне спусъка. Може филмът да не му е допаднал. Може би, вместо да смени канала, е решил просто да си тегли куршума.
Спомних си как навремето една приятелка ме накара да изгледам цяла серия от „Болницата“ и към края наистина бях готов да се самоубия.
— В плеъра имало порнографски филм — каза мис Тран.
Спогледахме се.
— Не съм чувала за подобно самоубийство — добави тя. — А вие?
— Чел съм за случаи, когато някои сексуални фетиши водят до смърт. Казват например, че задушаването подсилвало сексуалните усещания.
— Да, чувала съм. Но при тия случаи смъртта е случайна, нежелан резултат. Тук няма подобно нещо.
— Може би си е спрял дъха, преди да дръпне спусъка.
Тя ми хвърли такъв поглед, сякаш се канеше да ме прати в ъгъла. После каза:
— Сексуална асфиксия… такъв е клиничният термин за извращението, което споменахте. При него се използва примка, предизвикваща внезапен недостиг на кръв, а следователно и на кислород в мозъка. Но не това е станало тук, нали? Гледал е порно, вдигнал е пистолета и си е пръснал черепа.
Хрумна ми много забавен отговор, свързан с възможността да е сбъркал голямата и малката глава. Но понякога се вслушвам в гласа на разума, затова предположих:
— Можем да допуснем, че е използвал записа, за да не мисли за предстоящата неприятна задача. Разсейване… един вид душевна упойка. — И като си спомних пак разговора с психиатърката, заявих: — Ето и още една тема за размисъл. При самоубийците начинът на смъртта често изразява какво са мислили в последните мигове.
— Добре… Звучи логично. — Тя погледна замислено трупа на Клифърд Даниълс и попита: — Според вас какво е било последното нещо, което му е минало през главата?
— Деветмилиметров куршум.
Мисля, че с тъпите си шеги бях изчерпал търпението й.
— Опитайте пак — рече тя.
— Е, невинаги става дума за съзнателно или обмислено действие. Може би е някакъв пристъп на пагубен нарцисизъм. Нали разбирате, неосъзнат ексхибиционизъм, който в един момент води до амок.
— Смятате ли?
— Смятам, че Клифърд несъмнено е имал с какво да се похвали. Нали не възразявате? Може би е искал да го запомнят точно с това.
Тя не издаде какво мисли за предположението ми, само подметна:
— Странна порода са мъжете.
— Погледнете на най-близкия вестникарски павилион. Не само мъжете си падат по сексуалния ексхибиционизъм… или по грамадни телесни органи.
— А вие пък си помислете кой купува подобни издания и защо. — Тя помълча и отсече: — Все пак обаче повдигате любопитен въпрос. Непременно ще се консултирам с психиатър по темата.
Което ми даде очакваната възможност да попитам:
— Защо сте тук? Участвате ли в разследването?
— А вие защо сте тук?
— Първо дамите, моля.
— О… значи сте и джентълмен!
Не беше чак толкова смешно, но тя се разсмя.
Трябва да обясня защо попитах. Костюмът в кафяви тонове на Биан Тран не беше обикновено дамско костюмче, а пустинна маскировъчна униформа с армейска емблема, избродирана точно над дясната гърда.
Армейската униформа може да разкрие много неща. Например емблемата на десния ревер — кръстосани старинни пистолети — я определяше като служител на военната полиция, което можеше да има нещо общо с присъствието й тук. Златното листо на другия ревер издаваше, че е майор, а бойните нашивки на дясното рамо говореха, че е влизала в сражения и е дала приноса си за опазване на западната цивилизация, каквото и да означава това.
Колкото до самата личност под униформата: гъста права коса, сресана на път по средата, черна на цвят и дълга до раменете, както изисква уставът, макар че не всички жени го спазват. Очи големи, черни. Азиатско лице с високи, лукаво изразителни вежди. Прецених възрастта й на около трийсет години — млада за майор, — значи сигурно си разбираше от работата, а погледът й излъчваше доброта и интелигентност.