Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице». Краткое содержание книги:
— Този стол е наистина по-удобен с възглавница — обади се Уимзи с тревожна загриженост. — Позволете …
— Благодаря, милорд, благодаря. Добре ми е така. Изглежда, че тази жена … Впрочем говорим си под секрет, нали разбирате? Не искам това да се разчуе, преди да съм сложил моя човек под ключ.
Уимзи обеща дискретност.
— Добре, милорд, добре. Знам, че мога да разчитам на вас. Е, накратко казано, тая дама си имала и друг любовник — някакъв италианец, когото зарязала заради Плант. И тоя същият, италианецът, подушил каква е работата и пристигнал в Ист Фелпам в неделя вечерта да я търси. Той е професионален танцьор в Palais de danse4, който се намира по пътя за Крикълуд, момичето — и то е оттам някъде. Сигурно е решила, че Плант е по-добър от италианеца. Както и да е, той пристига и им се изтърсва в неделя вечерта, докато те двамата си хапвали за вечеря. И точно тогава е започнала караницата.
— Не знаехте ли за тази вила и за това, което става там?
— Е, вижте сега, толкова много хора прекарват края на седмицата в оня район. Можем ли да ги държим всичките под око, поне докато се държат прилично и не нарушават обществения ред. Жената била там от миналия юли — така ми казаха, — а той идвал в събота и стоял до понеделник; но мястото е уединено и местният полицай не е обръщал внимание. Нашият човек пристигал вечер, така че почти никой не го познавал, освен бабичката, която чистела ли там, миела ли, но тя е почти сляпа. А и когато го намериха, нямаше какво да се разпознава. Хората щели да помислят, че си е заминал, както обикновено. Според мен италианецът е разчитал на това. Та, както казах, почнала голяма разправия и италианецът бил изритан навън. Трябва да е причакал Плант на мястото, където ходел да се къпе, и да го е убил.
— Като го е удушил?
— Ами нали беше удушен?
— Значи лицето му е било изпонарязано с нож, така ли?
— А, не … Не мисля, че е било с нож. По-скоро със счупена бутилка, ако питате мен. Приливът често изхвърля такива счупени бутилки.
— Но тогава пак се връщаме на стария проблем. Ако този италианец е причаквал Плант, за да го убие, защо не си е взел оръжие, вместо да разчита на ръцете си и на някаква счупена бутилка?
Инспекторът разтърси глава.
— Смахнат — каза той. — Всичките тия чужденци са смахнати. Нямат ум в главата. Имаме си и мотиви, имаме си и убиец. Всичко е ясно като бял ден.
— И къде е сега този италианец?
— Избяга. Това само по себе си доказва, че е виновен. Но ще го хванем скоро. Затова съм дошъл в Лондон. Изпратил съм съобщение из цялата страна да бъде задържан. От танцувалната зала ми дадоха негова снимка и ни го описаха добре. Всеки момент очаквам съобщение. Всъщност трябва да си тръгвам вече. Благодаря много за гостоприемството, милорд.
— За мен беше удоволствие — каза Уимзи, като натисна звънеца, за да изпратят посетителя до вратата. — Беше ми много приятно да си побъбрим малко.
На другия ден към дванадесет часа Уимзи се поразходи до кръчмата „Фалстаф“ и както и очакваше, завари Солкъм Харди да подпира на бара доста закръглените си очертания. Репортьорът посрещна появата му със сърдечност, която стигаше до възторг, и веднага поръча две големи уискита. Разрешиха скоро обичайния спор за това кой да плати, като се освободиха на бърза ръка от питиетата и си поръчаха още две, след което Уимзи извади от джоба си снощния „Ивнинг Вюз“.
— Искам да помолите вашите хора в службата да ми направят едно прилично копие — каза той, като посочи снимката на Ист Фелпамския бряг.
Солкъм Харди погледна въпросително към Уимзи с очи като попарени теменужки.
— Слушайте, драги ми детективе — каза той, — значи ли това, че имате хипотеза за станалото? Ужасно много ми трябва някакъв материал. Нали разбирате, трябва да поддържаме нивото на интереса. Полицията, изглежда, не е напреднала никак от снощи.
— Не. Мен, общо взето, ме интересува от друга гледна точка. Имах хипотеза … в известен смисъл … но май е изцяло погрешна. Всеки може да сбърка. Но бих искал да имам копие от снимката.
— Ще накарам Уорън да ви направи, като се върнем. Тъкмо сега ще го водя с мен в „Крайтън“. Ще гледаме някаква картина. Слушайте, ще ми се да дойдете и вие.
— Боже мой, но аз не разбирам нищо от реклами.
— Няма да има нищо общо с рекламата. Портрет на оня нещастник Плант. Нарисувал го някой от художниците в ателието, не знам точно. Момичето, което ми се обади за него, казва, че е сполучлив. Аз не разбирам. Предполагам, че и тя също не разбира. Нали вие минавате за артистична личност?
4
Танцувална зала (фр.). — Б. пр.