Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимира Накова-Трачева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице». Краткое содержание книги:
— Скалите продължават към вътрешността на носа и там са покрити с рядка тревичка.
— Правилно.
— Предполагам, че убийството е било извършено малко преди да започне приливът, а тялото е лежало някъде близо до мястото, до което стига водата.
— Защо?
— Е, добре, казвате, че стъпките водели точно до тялото. Това означава, че водата не го е заляла. Но други отпечатъци е нямало, значи приливът е заличил стъпките на убиеца. Единственото обяснение е, че двамата са стояли точно под мястото, където стига водата при прилив. Убиецът е излязъл от морето. Нападнал е жертвата, може би я е принудил да мине малко назад по собствените си следи, и там я е убил. След това водата се надигнала и отмила каквито отпечатъци е оставил убиецът. Можете да си го представите как е клечал наоколо и се е чудел дали водата ще се надигне достатъчно.
— О! — извика Кити. — Карате ме да настръхвам.
— А сега за белезите по лицето — продължи пътникът от първа класа. — Убиецът, така както аз си представям нещата, е бил вече в морето, когато жертвата е дошла. Схващате ли?
— Разбирам ви — каза дебеланкото. — Вие смятате, че той се е спуснал по скалите, за които говорихме, и е излязъл от водата, затова няма никакви следи.
— Именно. И тъй като край скалите, както казахте, е дълбоко, той навярно също е бил по бански.
— Изглежда.
— Точно така. И сега — с какво е било нарязано лицето на убития. Човек не взима със себе си нож, когато отива рано сутрин да се топне в морето.
— Това е загадка — рече дебеланкото.
— Не съвсем. Да видим: убиецът е имал или е нямал нож. Ако е имал …
— Ако е имал — намеси се нетърпеливо предвзетият, — той трябва нарочно да е причаквал жертвата. А това по моему потвърждава идеята за потаен и коварен заговор.
— Да. Но ако го е причаквал там с ножа, защо не го е наръгал и толкова. Защо ще го души, след като има под ръка напълно подходящо оръжие? Не, аз мисля, че е отишъл неподготвен, видял е там своя враг и се е нахвърлил отгоре му с голи ръце, съвсем по английски.
— А белезите по лицето?
— Предполагам, че след като го е повалил мъртъв пред себе си, убиецът е бил обхванат от страхотна ярост и е изпитал желание да му причини още зло. Грабнал е нещо от пясъка край себе си — може да е било парче ръждясало желязо или дори някоя от тези остри раковини, които се търкалят по плажовете, или някое парче стъкло, грабнал го е и се е нахвърлил върху жертвата в безразсъдна ярост от ревност или от омраза.
— Ужасно, ужасно! — възкликна възрастната дама.
— Разбира се, без да се видят раните, може само да се гадае. Много е възможно убиецът да е изпуснал ножа, когато са се боричкали, и да е извършил убийството с ръце, а след това да е прибрал ножа си. Ако раните са с гладки краища като от нож, тогава навярно е станало точно така и убийството е предумишлено. Но ако краищата им са разкъсани като от някакъв предмет, пригоден за оръжие, тогава според мен става въпрос за случайна среща и убиецът е бил предизвикан, или …
— Или?
— Или внезапно се е натъкнал на човек, когото много ненавижда.
— А после какво е станало според вас?
— Много ясно. След като е изчакал да се увери, че приливът е заличил следите му, убиецът е прегазил или е преплувал обратно до скалите, където бил оставил дрехите си, и взел оръжието със себе си. По него нямало да остане никаква кръв — нали морето отмива всичко, щяло да отмие и кръвта по банските му. После се покатерил по скалите, бил бос, за да не остави следи по водораслите или знам ли и аз по какво друго, стигнал до тревицата на брега, облякъл се, отишъл до колата на убития и я откарал.
— Защо е взел колата?
— Да, защо? Може да е бързал за някъде. Или пък се е страхувал, че ако убитият бъде разпознат твърде скоро, подозрението ще падне върху него. А може и да е имал няколко мотива. Главното е: откъде е дошъл? Как се е случило така, че да се къпе рано сутринта на това отдалечено място. Не е пристигнал с кола — иначе щеше да има още една кола, с която да се занимаваме. Може да е бил на палатка близо до мястото, но щеше да му отнеме много време да скатае палатката и внесе всичките си вещи в колата и някой можеше да го види. Склонен съм по-скоро да допусна, че е отишъл с велосипед, а след това го е качил в багажника, на колата и го е откарал със себе си.
— Но в такъв случай защо ще взима колата?
— Защото се е забавил в Ист Фелпам повече, отколкото е очаквал, и се е страхувал да не закъснее. Или е трябвало да се върне за закуска в някоя къща, където биха могли да забележат отсъствието му от масата, или пък е живеел по-далече и е предвиждал толкова време, колкото да се прибере у дома. Аз все пак смятам, че е трябвало да се върне за закуска.