Неразрешената загадка за човека, който нямаше лице

Лорд Питър се изправи с нетърпеливо движение, отиде до картината и замислено потърка палец по повърхността и.

— Може би ще попитате, щом като мразел това лице така силно, защо не е унищожил картината? Не е могъл. Тя била най-хубавото, което някога бил създавал. Взе ми сто гвинеи за нея. Евтино е за сто гвинеи. Но мисля, че го беше страх да ми откаже. Името ми е добре известно. Донякъде беше изнудване от моя страна. Но аз исках тази картина.

— Взехте ли някакви мерки, милорд, за да откриете дали Кроудър е бил отседнал в Ист Фелпам?

— Не. — Уимзи се обърна рязко. — Не съм взимал никакви мерки. Това е ваша работа. Аз ви разказах приказката и кълна се, бих предпочел да стоя настрана и да не казвам нищо.

— Не се тревожете — инспекторът се изсмя за трети път. — Това е хубава приказка, милорд, и вие добре я разказахте. Но вие бяхте прав, като заявихте, че това е само приказка. Ние открихме онзи италианец, Франческо му е името, и той е човекът, който ни трябва.

— Откъде знаете? Признал ли си е?

— Фактически. Той е мъртъв. Самоубил се е. Оставил писмо до жената, в което моли за прошка и казва, че когато я видял с Плант, усетил как сърцето му се изпълва с желание да го убие. „Възмездието — пише той — настигна този, който се осмели да те обича.“ Предполагам, че се е изплашил, като е видял, че сме по следите му… поне тия вестници да не предупреждаваха престъпниците да взимат мерки … и е сложил край на живота си, за да избегне бесилката. Мога да кажа, че това бе разочарование за мен.

— Сигурно — каза Уимзи. — Неудовлетворен сте разбира се. Но аз се радвам, че моята история се оказа само една приказка в крайна сметка. Да не тръгвате?