Аз бях Цицерон

В техния вечен стремеж „на изток“ и поради необходимостта да си осигурят гориво германците биха се опитали да нападнат и окупират Турция. Затова Турция би трябвало да бъде въоръжена и готова да се брани.

Прочетох и възраженията, които президентът Инюню беше направил. Той говореше за новия ред в света след войната и бе изказал мнение, че Турция би трябвало да бъде предпазлива. Опасността винаги е идвала от страна на Русия, а не от германците. След германския разгром всички победени страни ще станат болшевишки.

Много по-късно имах възможност да прочета една телеграма от Сталин до Чърчил: „Международното положение на Турция остава много деликатно. От една страна, Турция е сключила пакт за приятелство и неутралитет със СССР и договор за взаимопомощ с Великобритания за отбрана в случай на нападение. От друга страна, налице е приятелският договор с Германия, който бе подписан само три дни преди германското нахлуване в Съветския съюз. На мене лично не ми е ясно как при дадените обстоятелства Турция ще бъде в състояние да изпълни своите задължения към СССР и Великобритания, от една страна, и към Германия, от друга…“

Но каквото и да мислеха силните на този свят за Турция, аз в мазата, докато поправях парното отопление, успях да добия представа за международната обстановка и стигнах до убеждението, че при всички случаи ще бъде зле, ако бъдем въвлечени в тази война, независимо от това, как ще участвуваме във войната — като партньор на Англия или като жертва на Германия.

В един миг само бях обхванат от една мисъл: ако издам британските планове на германците, те биха могли да ги осуетят, без да си позволят нападение над Турция, с което биха отслабили силите си. А и Турция, мислех аз, като види, че германците разбиват заплануваните от англичаните ходове, няма да бъде толкова само-надеяна и да бърза да стане партньор на съюзниците в тази война… Следователно щях да направя едно добро дело за неутралитета на моята страна.