Аз бях Цицерон
- Автор: Базна Елиаза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Р. Йосифов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз бях Цицерон». Краткое содержание книги:
В тази книга Базна — Цицерон — разказва своите спомени. Пред читателя оживяват събитията от времето на Втората световна война. Под обектива на Базна се редят една след друга секретните телеграми на съюзниците. Със затаен дъх четем как Цицерон се вмъква в спалнята на сър Хю, взема документите от касетката и ги фотографира. Обаче накрая измамникът остава измамен, немците му заплащат с фалшиви лири стерлинги.
Истинското име на Цицерон, което остана неизвестно за Мойзиш, както вече знаем, е Елиаза Базна, който е преживял доста тъмен и бурен живот на човек без родина. През време на Първата световна война той е служил във френската армия и бил осъден от военен съд на три години затвор „за кражба на военни материали“. След сполучливо бягство се установява в Турция, служи като камериер в богатски къщи и сътрудничи на турското разузнаване. По-късно постъпва на работа при английския посланик…
„Всяка сутрин — пише Масено, — когато сър Хю вземал вана, Базна изваждал секретните документи, съхранявани в черна касетка в кабинета на посланика, отнасял ги в стаята си, фотографирал ги и отново ги оставял на предишното им място. След тази операция той влизал в банята, за да изтрие гърба на посланика.
Старата лисица, военният престъпник фон Папен, който беше по това време хитлеристки посланик в Анкара, оценил по стойност материалите на Базна. Той нарекъл шпионина «Цицерон», защото доставяните от него сведения «били също така красноречиви», както и знаменитият римски оратор.“
В Берлин сведенията, доставени от Цицерон, произвели необикновен ефект. Мойзиш бил извикан по спешност в Берлин, където докладвал на Калтенбрунер и Рибентроп. Берлинските експерти не могли да допуснат, че Базна работи сам, без помощник, макар той категорично да отричал наличието на такъв. Възможността да съществува скрит по някакви причини помощник е единственият подозрителен момент, неразгадан от немците до края.
По същото това време небезизвестният Алън Дълес, намиращ се в Швейцария, опипвал шпионската мрежа на немците. По тези въпроси на времето се писа доста в печата. Бидейки един от асовете на американското стратегическо разузнаване, той създаде агентурна мрежа в самата Германия. Както пише Масено, „… в края на 1943 година един от неговите агенти, някой си Фрайдхелм Колбе, наричан още Жорж Ууд, съветник в германското министерство на външните работи, чийто баща бил убит от нацистите, съобщава на Дълес сензационните сведения — Берлин разполага със секретни документи, произхождащи от английското посолство в Анкара. Опитният в подобни задкулисни машинации Алън Дълес веднага разбира, че Чърчил е заложил на карта компромисния мир с Германия. Но открито не се намесва в тази работа, трябвало да се поддържат добри отношения между съюзниците… и американското разузнаване решава тайно да дискредитира операция «Цицерон».“
Средство за изпълнение на тази задача се намира в София. По това време българската столица била важен център на международния шпионаж. Под ръководството на американския посланик Ърли американското разузнаване създава своя агентура на Балканите. Един от агентите се оказва двадесет и три годишната блондинка Корнелия Кап, дъщеря на германски дипломат, работил преди войната в САЩ. Макар че Корнелия общувала в София с американци, тя не била подозирана в нищо от немската служба за безопасност, тъй като двамата й братя се сражавали на Източния фронт.
Въздушните бомбардировки над София действували силно върху нервите на девойката и тя помолила баща си да й потърси каква да е работа в някоя неутрална страна, например Турция. На помощ идва и случаят. Към средата на 1943 година в София пристига по служба Зайлер, аташе по печата на немското посолство в Анкара. Той се запознава с Корнелия и нейните родители. След това по негова препоръка тя била приета на служба в немското посолство в Анкара, като предварително получава разрешение от службата за безопасност. В Анкара Корнелия става секретарка на Мойзиш, който работи с Цицерон.
Обаче участта на операция „Цицерон“ е вече предрешена, тя е към своя край. Независимо от предпазните мерки на Мойзиш Корнелия успява да се добере до неговата каса и да вземе фотокопията на документите, получени от Цицерон. Тези документи тя предава на американското разузнаване в Анкара. За Мойзиш това било страшен удар. Той търси своята секретарка по цяла Анкара, но напразно.
„Сега — пише Месано — за агентите на американското разузнаване работата става проста. Достатъчно беше да представят Корнелия на своите британски колеги и операция «Цицерон» да спре като по вълшебство.“