На карантина (Дребни бележки)
- Автор: Вазов Иван
- Серия: Утро в Банки #13
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «На карантина (Дребни бележки)». Краткое содержание книги:
Тоя знаменит ден беше 6 септември.
Сръбският сержант води хорото, умножено от гости от другите бараки. Хорото играеше и пееше:
Дявол да я вземе, скоклива песен!
………………………………………
Да, à la guerre comme à la guerre, мили господа!
Заранта още рано голямо движение из укреплението. Всички се стягат, вещи се връзват, куфари се изваждат навън с бързината, свойствена на спешните приготовления за пътуване. Тая заран даже арменецът не съгледа, че се обръсва с мокър пешкир: фамилиарният старец беше се дигнал по-рано от него… И огледалцето в портфелчето игра по-малка роля днес. Измайването не беше благоразумно.
— Представете си какво би било, ако докторът дойдеше и ни кажеше сега: „Господа, днес няма да тръгнете, утре ще тръгнете?“ — казваше един.
— Невъзможно, умираме!
— Бунт направяме, но не стояваме.
— Представете си — повтори същият, — ако, недай Боже, се появеше холера у някого тук, тогава по никой начин нямаше да ни пуснат, а карантината ще стане най-малко единайсет дни, както лани.
Тия заплашителни предположения, които наумяваха известният разговор между Афанасия Иванича и Пулхерия Ивановна на Гоголя, приведоха в трепет бараката.
— По-скоро, по-скоро, една минута по-скоро да слезем при железницата с нещата си, да ни няма тука.
Когато се озовахме на казаното място, ние с очудване видяхме там вече тълпа от другите бараки с куфарите им — които се освобождаваха също днес — много по-рано дошли от нас.
Значи, и между тях бил произлязъл разговорът между Афанасия Иванича и Пулхерия Ивановна. Благоразумен народ.
Влакът ще пристигне след един час, но всичкият народ е сбран вече накуп. Сериозният чиновник с тулумбата и с църкалката пак излазя на мегдан. Зафаща се ново и последно оросяване с карболка. Тоя път всичките се бутат и надварят кой по-напред да приеме благословението. Докторът преброява по списък клиентите си. В няколко минути около петдесет „тук“ изтупват пред него. Никой не липсва на спасителния призив. Всеки получава лист освободителен. Подир това се нареждат един след друг като ученици, които излазят от училището и тръгват по железничния мост, за да чакат в една ближна постройка, извън чертата на карантината, влакът, който ще ги приеме и закара в София.
Оттук ние пак видяхме нашата блажена барака №14. Как тя сега зееше грозна и печална, изпразнена от гостите си!
Но при всичките добри спомени на карантинния ни живот, никой измежду нас не се намери да усети съжаление, както Байроновският Шильонски затворник, за напущането затворът си.
Напротив, ура!
София, септември 1893